Деница Димитрова
Не знам защо темата за общественото отношение към хомосексуалните в България винаги ме е карала да се бунтувам вътрешно. Макар и да не споделям същата ориентация, несправедливото отношение към тях у нас е edna от малкото причини да се срамувам не само като гражданин на България, но и редактор в Edna, чиито читатели изпадат масово в крайности.
Като вълната от негативни реакции във Facebook за материала, озаглавен „Звездните гей двойки, които показват всички прекрасни лица на любовта“. За огромно съжаление, коментарите на трезвомислещи хора под публикацията са нищожен процент на фона на предубедените потребители на социалната мрежа.
► Няма нищо страшно. Просто ме е срам
Да, вероятно и вие ще се успокоите с мисълта, че по-ограничените хора са по-шумни. Или че стадният принцип увлича повече хора да се включат със същото мнение. Но не това е единственото обезпокоително в ситуацията.
По-стряскащо е мнението на читатели, че материалът в Edna е част от пропагандата на хомосексуалност, „извращения“ и „нови ценности“ (сякаш различната ориентация се е появила през 21 век). Да не говорим за неправилната употреба на думата „джендър“ – нека ви просветлим, че всъщност тя не означава „човек с хомосексуална ориентация“, а „пол“.
Но разбираме, че повечето хора над 50 г., коментирали в този дух, не са наясно с английския, както с руския например. Днес наш колега ни сподели, че според едно световно проучване най-големите противници на гей обществото са именно жените над 50 г., най-вече на Балканския полуостров. Същите тези, които оправдават хомофобската си позиция с християнски ценности и Библия.
Не разбирам откъде обаче хората у нас изведнъж се оказаха толкова религиозни? Та майка ми, която също е над 50 (но за щастие, не попада в категория „хомофоби“), доскоро казваше, че се чувства по-празнично на Нова година, а не Коледа, защото в детските ѝ години не е било разпространено отбелязването на Рождество като религиозен празник.
Смятам себе си за вярваща, но това не ме кара да анатемосвам никого, който не е хетеросексуален. Някои ценности са вечни и те не би трябвало да се влияят от технологичния напредък, благодарение на който знаем, че в повечето случаи хомосексуалната ориентация за дължи на генетични особености.
Нека ви успокоим, че от редакционния екип на Edna нямаме намерение да склоняваме хора към хомосексуалност. Нито пък да забравяме за съществуването на хомосексуални двойки – било то знаменитости, или непопулярни хора. Тяхното самозаявяване в общественото пространство може да е заплаха само за онези, които по някаква причина изпитват несигурност в себе си или околните.
Но за да водят спокоен живот (да излизат в парка през почивните дни, да се държат за ръка както всички останали хора, да разхождат деца и домашни любимци), без да се чувстват застрашени, гей двойките трябва да излязат открито. За да покажат, че в техния начин на живот няма нищо страшно и заслужават да бъдат възприемани като всички останали хора, които могат да обичат и бъдат обичани. Тук не говорим за „натрапване“, а за нормално съществуване, което не може да бъде налице, когато някой се прикрива, докато отстрани се правим на толерантни с позицията: „Всеки има право да живее както иска, стига да не го демонстрира!“ (буквален коментар под публикацията във Facebook).
Твърдели сме и продължаваме да го правим: работата на журналистите, каквито сме и ние, е да разказват истории – когато става въпрос за лайфстайл журналистика, това включва именно стила на живот. А както знаете, колкото по-широк е светът, толкова по-шарен е той. България обаче е тясна явно не само по територия. Ако светът реагираше толкова остро към домашното насилие, замърсяването, глобалното затопляне и още социални проблеми, може би щяхме да ги разрешим по-лесно.
Затова, уверяваме ви, че ако в Edna има материали на подобна тема, но не е защото са част от някакъв грандиозен план за осъществяване на нов световен ред (не че отричам на 100% възможността такъв да има), а защото човешките истории трябва да се разказват такива, каквито са. И по възможност, не само да развличат, но и да помагат на други хора, които да видят, че има надежда и за тях.
Ние от Edna смятаме, че всеки заслужава да бъде щастлив. Но макар да казват, че щастието обича тишината, то все някога издава звук – и заслужава да бъде чуто, за да може повече хора да бъдат щастливи, независимо от пол, религия и националност.
Затова нито хората ще спрат с опитите да постигнат щастие, нито ние ще спрем да ги отразяваме.
