Хората идват в живота ни с някаква цел. Някои го променят изцяло. Втори са само част от него. А трети просто си стоят кротко и чакат нещо лошо да се случи с теб.
Едни оставят следа в съзнанието ти. Други драскат с нокти по сърцето ти.
Ала има и такива, които галят с перце по кожата ти. Настръхваш. Доставят ти удоволствието, за което копнееш. Еуфория!
Тези хора стават част от живота ти. Пристрастяваш се. По-силно и от пушач. Обещават ти звездите. Сравняват те със слънцето, с вятъра и след време... оставят спомен. Всичко това се превръща в спомен.
Останалите просто понякога ни напомнят, че са там. Някъде. Че имат нещо общо с теб. Дори и да е "здрасти".
Хората идват и си тръгват. Винаги тръгват. Просто трябва да свикваме с липсата им, когато дойде това време.
А най-смешното е, че в тяхно и в името на страстния триумф сме способни да променим всичко - себе си, навиците, интересите и всичко в името на нея, еуфорията.
Състояние, познато на учените като супер активност на мозъка, свързана с отделянето на огромно количество ендорфини, а именно щастие.
Защо мислим, че животът ни трябва да е пълен само с щастие, с еднорфини и еуфория? Защото сме мързеливи или наивни, за да приемем реалността? Или просто защото така ни харесва - скъпо, доста скъпо удоволствие, което ни лишава от много.
Дотук с еуфорията, дотук със скъпите спомени, дотук с напомнянето, че си просто там и че съществуваш.
И двамата знаем, че ако тази тръпка бе настина така силна и за теб, ти щеше да си тук с мен. Да ме сравняваш със звездите, да пиеш за мен и да ме поставиш в центъра на вселената си.
Знаем, знаем… Всъщност нищо не знаем!
Не знаем дали утре няма да се видим случайно, дали няма да имаме втори, а говорейки за нас и трети шанс, дали това между нас – тази огромна еуфория не е станала все по-голяма, все по-обсебваща, все по-разяждаща.
Нека не нараняваме никого. Не това бе целта на отношенията ни.
Проблемите се появиха след нас – защото не бяхме силни, защото не бяхме сигурни, защото мислехме предимно за това, какво ще кажат другите.
Иначе еуфорията сега щеше да е нашата малка тайна.
Автор: Силвия Стаменова
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
