Забравила съм как се пише за любовта. А може би никога не съм умеела да го правя добре, майсторски, като тънките познавачи на човешката душа, които съвсем безстрашно тършуват из най-потайните кътчета на нашата емоционалност.
В територията на сантименталните вибрации думите винаги са ми звучали фалшиви, празни, недостатъчни да изразят онова, което сърцето чертае със своя ритъм.
Често се улавям, че адски много искам да кажа на някого колко държа на него, как значим е той в моя свят, в каква константа и незаменима част от мен самата се е превърнал, но не се получава…
Поне не така, както аз искам. Вербализирайки най-интимните си копнежи, човек сякаш се стряска от неуспешния опит словесно да подчини едно чувство, което е необхватно, известно с широкия си спектър от противоположности и контрасти - чувство, което кара света да спре лудия си бяг, а времето захвърля количественото си изражение, за да ни докаже още веднъж, че миг на топлина и обич може да осмисли цял един живот.
Обичам думите. Обожавам да ги чета. Те ми носят наслада, приближават ме до моята собствена истина за нещата. Но аз обичам и действието. А комбинацията между материя и движение си е истинско предизвикателство. Рядко му устоявам.
Ежедневието е шанс да изразиш себе си словесно и в същото време да вдъхнеш живот на думите, зареждайки ги с енергията на всекидневните жестове, които не престават да актуализират насъбрания копнеж у теб.
Речта може да бъде крачка към директното изражение на човешкия универсум, но синтезът между словото и действието със сигурност още повече ни доближава до провокацията, до фигурата на другия, който бива изправен пред две алтернативи: смело да поеме риска да се провали в разгадаването на нашите истински намерения, закодирани в малки объркващи знаци, или благоразумно да приеме ситуацията на "първо ниво", тоест доброволно да се затвори в буквалността на първичното.
Да, тук освен интуицията, поставяме на изпитание и куража, решителността, отношението към неопределеното в живота, а и интелигентността, обхвата на гледната точка на втория в емоционалния обмен на чувствата. А този, който е роден войн, няма да се откаже. Той ще приеме да участва в едно взаимно търсене, в което ако не се намерят двама души като двете половини на едно цяло, то поне всеки един от тях ще научи повече за себе си.
Щом душите говорят един и същи език, те ще открият своя никога нестихващ диалог - ако пък упорито мълчат, то значи динамиката на тяхното движение е различна по интензивност. Безстрашният експериментатор сам ще откликне на твоята пламенност, той педантично ще изучи твоя ритъм, за да открие паралел между два свята.
Междувременно ти гради, развивай и разширявай капацитета си за инициативност, като всеки ден показваш, че онова, което носиш у себе си, е важно, то расте и узрява, за да бъде правилно интерпретирано в контекста на действията от един добър анализатор и обективен наблюдател, който всъщност е крайната дестинация на твоята любов.
Защото любовта идва от дълбините на човешкото сърце, но когато е истинска и силна, тя излиза на повърхността на кожата, превръщайки всеки допир в необяснима магия и изгарящ пламък. Разковничето е в това, да се осмелиш да обичаш, да се отдадеш на любовта без вчера и утре, за да признаеш пред самата себе си, че човекът до теб също умее да поема рискове и не се страхува да изгуби в преследването на истината за обичта между хората.
Автор: Вероника Дашова
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
