„Получих образованието си в библиотеката. Напълно безплатно.“ Това са думи на големия Рей Бредбъри. Ако можех да му стисна ръката – щях да го сторя. Уви – дели ни едно небе.
Днес искам да говоря за четенето. За важността на четенето като акт на обогатяване. За четенето като протест срещу глупостта. За четенето като възможност да избягаш за два часа от собствения си свят и да влезеш в чуждия. За четенето като култура. За четенето като необходимост, искам да говоря.
Помните ли кога за първи път посегнахте към книга? Помните ли коя беше? Обикновено това остава много красив спомен. Звукът от разлистването на страниците, миризмата на мастилото, невидимите отпечатъци, които оставят пръстите по хартията. Никога няма да спра да обичам книгата като вещ. Вещ не по-малко ценна от скъпите вещи. Свещена вещ, носеща в себе си човешката памет.
Какво отличава човека от маймуната? Сега се замислих и май открих отговора – маймуната не може да чете. Това е главното. Маймуната не познава буквите. Маймуната няма фейсбук. Тя не е като нас хората. Тя не разполага с такива огромни количества информация. Затова и потребностите ѝ са прости.
Ами човека? Не износва ли той тежестта на своето знание? Естествено, че го прави. По всевъзможни начини – интернет, телевизия, вестници и прочие. Нямаме друг избор. Живеем във време, в което всеки бърза. Бързаме да пораснем, бързаме да завършим училище, бързаме да влезем в университета, после бързаме да излезем оттам и се хващаме на работа. Влизаме в системата. Ставаме част от нея. Изкарваме пари. Харчим ги. За смартфон, за мерцедес, за гримове, за дрехи, за дискотека, за цигари, за алкохол, за партита, за сметки и за какво ли още не. За книги рядко остават пари.
Грешка. Огромна грешка, приятели. Няма друго такова висше образование като четенето. Нито една диплома не би могла да се сравни с това да прочетеш сто книги през живота си. Не боли, повярвайте ми. Също така не вреди на здравето, за разлика от седенето пред компютъра с часове.
Освен всичко останало е и храна за въображението. Колкото повече навлезеш в една история – толкова повече заработва фантазията. Може би затова лично аз не харесвам филмите, направени по романи. Изгубва се изненадата. Камерата ти поднася всичко на тепсия, не ти позволява да си представиш героите, не ти позволява да ги обикнеш или намразиш. Тя просто ти ги показва и ти си задължен да ги приемеш такива каквито са на екрана.
Винаги съм се смял с глас на твърдението, че младите хора не четат. Напротив – те четат. Въпросът е – какво? Струва ми се нелепо едно младо момиче да не знае кой е Федерико Гарсия Лорка, но да знае кой е Димитър Калбуров. Става все по-модерна комерсиалната българска литература. Преди си позволих да я нарека МакДоналдс литература. И бях прав, за съжаление. Това е зараза. Правиш си блог и ставаш писател. Глупости. Де да беше толкова лесно.
Наскоро водих един курс по творческо писане и първото нещо, което казах на курсистите си бе да не очакват да ги науча да пишат. Никой не е способен да научи никого да пише. Това идва свише. Това не се научава. Ако ви се пише – четете повече книги. Те са същинските учебници по писане. Същото е като при хирурзите. Имате ли представа колко е изчел хирургът преди да направи операция. Десетки, ако не и повече.
За финал – едно обръщение към българските медии:
Уважаеми, ако е възможно намалете малко рекламата на кебапчета и кюфтета за сметка на тази на книги. Светът би станал едно по-добро място, ако това някога се случи. Едва ли ще се случи, но бях длъжен да опитам. Благодаря за вниманието.
Прочетете още от Росен Карамфилов:
"Тайната съставка на секса е любовта!"
Поезията и жената са едно и също - Вселени... Не се ли отдадеш напълно - гориш
Сексът движи света, а любовта забавя движението
Един аналогов човек в дигиталния свят...
