Деница Димитрова
Ако обичате да пътувате назад във времето с истории за любов, изкуство и дилеми, „Любовта на музата“ е за вас. Вторият роман на Ангелина Ангелова ни пренася във Викторианската епоха, където съдбата поднася на една жена битка между своята страст към оперната сцена и любовта, която не е очаквала.
Макар жанрът историческа романтика да води началото си от 19 век с творби, чиито герои живеят векове по-рано, той нашумя особено през последните години с екранизациите на хитовата поредица „Бриджъртън“. И ето че авторите у нас вече все по-смело и успешно посягат към него, за наше удоволствие!
По повод премиерата на новата ѝ книга Ангелина Ангелова ни споделя за очарованието на миналото, цената на мечтите и кого би искала да види на екран в образите на собствените си герои. А на 10 май в Greenwich Book Centеr в София ще състои официалното представяне на книгата, когато ще може и вие самите да си поприказвате с авторката!
Как започна любовта ти към писането и дълъг ли беше пътят до издаването на дебютния ти роман „Сърцето помни“ от 2022 г.?
Пиша осъзнато от тийнейджър и писането винаги ми е доставяло огромно удоволствие. Отне ми много време да се реша да напиша роман, защото допреди „Сърцето“ пишех само разкази. Бих казала, че не беше лесно, но си заслужаваше всяка крачка по пътя.
„Любовта на музата“ е твоята втора книга, отново историческа романтика. Кои заглавия и герои те запалиха по този съвременен жанр, и имаш ли любими романи от времевия период в книгата?
Лайза Клейпас и Джули Ан Лонг са ми абсолютни любимки, стане ли дума за историческа романтика. Но и двете пишат за Регентския период, докато аз избрах Викторианска Англия. Както наскоро каза една приятелка – никой не пише за Викторианска Англия, защото е само пуританство и скука. Е, постарах се да предложа една различна гледна точка за епохата.
Защо избра точно Викторианската епоха за сюжета?
Обичам предизвикателствата. Но шегата настрана, тези няколко десетилетия са наситени с толкова много събития, че спокойно мога да напиша още десетина книги. Географски открития и завоевания, технологично развитие, открития в науката, развитие в обществото.
Викторианската епоха е като нашата казанлъшка „Долина на тракийските владетели“, където не си потърсил, там не си открил нещо интересно.
Главна героиня в „Любовта на музата“ е жена, чиято мечта е да бъде оперна певица, но плановете ѝ внезапно се объркват. Казваш, че образът на Теофилия е бил най-голямото предизвикателство за теб при писането. Какви ресурси използва и трудно ли се създава достоверен образ на смела и независима героиня от онези времена?
Имам късмета една от най-близките ми приятелки да е завършила музикално училище. Сверявах всичките си проучвания с нея. Беше доста забавно да си сравняваме знанията, но и изключително полезно за мен, защото тя има и практичен опит, не само теоретичен. По отношение на независимостта, отново не беше лесно – епохата наистина е била изключително пуритански настроена. Независимостта, свободното мислене е идвало с тежка цена.
За мен беше важно да създам реалистичен образ на жена, която знае какви последствия ще имат нейните действия, но предпочита да изпълни мечтите си пред това да има угодно за околните поведение.
„Любовта на музата“ преплита теми като личен избор, мястото на жената в обществото, балансът между личен живот и кариера. Ти самата как се справяш с жонглирането между тях като съвременна жена от 21 век?
Никак не ми е лесно. Налага се да жертвам голяма част от свободното си време, за да пиша. Но с две малки деца, свободното ми време принадлежи основно на тях и немалко пъти съм си мечтала да имам по няколко допълнителни часа в денонощието.
Говорим си за...
„Любовта на музата“ е определяна като задължително четиво за почитателите на „Бриджъртън“. Самата ти фен ли си на поредицата, имаш ли любими герои или моменти, които очакваш да видиш и в едноименния сериал?
„Бриджъртън“ е едновременно болка и панацея за мен, макар и да се разминаваме в епохите, жанрът на моите книги и на Джулия Куин е един и същ. И понеже имах големи притеснения, че хората може да сравняват, реших, че няма да ги чета. А сериалът гледам, след като си завърша ръкописа. Нещо като награда – така изгледах първи сезон, след като приключих с работата по „Сърцето помни“ и специално се постарах да свърша по-рано с „Любовта на музата“, за да гледам втори сезон, когато излезе. Нямам търпение за сезона с Бенедикт, признавам си, любимец ми е от първи сезон. А и ми е любим типаж като мъжки персонаж.
Ако „Любовта на музата“ получи своя собствена екранизация, кои актьори би искала да видиш в ролите?
В Инстаграм приятелите ми знаят – Хенри Кавил преспокойно ще получи всички мъжки роли за всяка една моя книга, без значение дали главният герой е рус, брюнет, висок, нисък. Страшно много харесвам харизмата на Ана де Армас и ми се струва, че ще е идеална за ролята на Теа.
Родом си от Варна. Кои за теб са най-романтичните места в града? Има ли такова, което би използвала за сцена от „Любовта на музата“?
Преди няколко дни построиха панорамна площадка в посока Галата. Градът е разстелен като длан пред очите и вечер всички светлини го превръщат в една средиземноморска приказка. Друго любимо място са ми буните и крайморската алея. Соленият въздух, вятърът, дори чайките – става ми хубаво само като ги изреждам. Морският фар и лунапарка на морска също също са ми любимо място. А ако трябва да избирам място за сцена от „Любовта на музата“, сигурно ще е Летния театър. Прекрасна сцена, която трепти от изкуство.
Премиерата на книгата предстои на 10 май. Какво да очакваме от събитието?
Да ме видите ужасно развълнувана 😊 Има планиран разговор с Христина Спасова, автор на книжния блог Hrisilandia, след което ще има отделено време за въпроси към мен, ще мога да подпиша книгите на гостите и да си поговорим.
