Вътрешният мир със самия себе си е нещо много крехко и необходимо.
Именно той е причината да сме уверени, да сме положителни и да живеем живота си пълноценно.
Когато вътрешния мир на един човек е нарушен, той се чувства непълноценен.
В много отношения постоянно греши и задълбава на едно и също място в живота си. Но дали сме се запитвали, как се постига този вътрешен мир и остава ли задълго в нас?
Отговорът е, че се постига много лесно, само с една проста стъпка, която обаче много трудно се прави. Тази стъпка е да умееш да се вслушваш в съветите на другите, без да ставаш роб на тяхното мнение.
Хорското мнение е, като летен бриз – днес е топъл и лек, утре може да е студен и напорист. Не може да очакваме, всичко и всички да ни одобряват.
Щом е така, как тогава да преодолеем това одобрение. В никакъв случай с пренебрежение. Да в голяма част от случаите хората заслужават именно това, за меродавното си мнение.
За клюките, порицанието и неразбирането, само защото си различен. Но пренебрежението е част, обаче от това, че ти пука за хорското мнение. Затова и най-доброто за вътрешния мир на един човек си остава приемането.
Просто приемане на хорското мнение и нищо повече. Да се изправиш пред себе си и да си кажеш: да те ме смятат за страхливец или некадърник, но аз съвсем не съм това и го знам! Аз приемам гледната им точка, злобните им коментари, но не се интересувам от тях, защото те не ме познават. Хората, които ме познават знаят, че съм смел и уникален, какъвто всъщност съм.
Ако още не съм срещнал тези хора мислещи така за мен, значи ще ги срещна по-късно в живота си.
По този начин несъзнателно се издигаме над нещата, над хорското мнение и хули, и поемаме по своя си път. Този път, които вътрешния мир и самоприемането ни определят.
Пътят, който е само наш и уникален, защото от нас зависи да го извървим. Единствено, когато успеем да постигнем консенсус със себе си, може да се дистанцираме от мнението на другите за нас и то да не ни обижда вече.
Приемането е страшна сила. Когато приемеш нещо, то вече не е нито толкова страшни, нито толкова определящо в живота ти.
То просто е факт и като такъв остава в историята на битието ни. Затова съумеем ли да се освободим от манията да се оглеждаме в очите на другите, ще съумеем да постигнем и вътрешния мир, който ни е така необходим!
