Велина Томова
Ако сложиш един рак в кофа, ще избяга.
Ако сложиш много раци в една кофа, те ще стоят вътре и ще дърпат надолу с щипките си всеки, решил да потърси път към свободата.
Говорим си за...
Това не е притча, нито пък художествена измислица. Това е чисто и просто природното поведение на раците.
И на хората, както вероятно сте се досетили вече.
Колко пъти ви се е случвало да кажете в компания „Тръгвам на спорт“ и вместо подкрепа, да получите „Ее, ама така си си добре“, „Откъде ще намериш време“, „На какъв се правиш“?
Никой от групата не иска един неин член да е по-добър от останалите.
Не защото не се харесваме, просто така действа инстинктът, който кара раците да протягат щипки и да дърпат обратно измъкналия се събрат.
Но хората сме по-висши, нали?
Ние, за разлика от раците, би трябвало да можем да проумеем, че промяната понякога е за добро, без значение цената, която ще ни струва.
Бихме могли, ако надскочим първичните си инстинкти и се издигнем над нивото на раците, да се вслушваме в гласа на различния и да го последваме, вместо да се опитваме да го върнем обратно долу при нас.
Ефектът на раците в кофа може да бъде приложен както в семейните, така и в професионалните отношения.
Колко често един от партньорите иска да опита нещо ново, да се развива, да учи или просто да направи ремонт, а другият казва „за какво ти е сега, така сме си добре“?
Колко от добрите идеи умират в зародиш само защото няма кой да ни мотивира поне малко, да ни побутне нагоре, вместо да ни дръпне надолу?
За съжаление явно сме все още повече раци, отколкото хора.
Но веднъж описали спецификата на това поведение, можем по-лесно да му се противопоставим следващия път, нали?
И да докажем, че не всички сме обречени като раците в кофата. Напротив.
Още за успеха
- 11 успешни жени и мотивиращите истории, които стоят зад сбъднатите им мечти
- Как да прескоча стената?
- 5-те думи, които лекуват
