През декември 2014-та проектът Digital Einstein Papers предоставя онлайн достъп до множество лични писма, документи, дневници и пощенски картички на един от най-влиятелните и известни учени Алберт Айнщайн. А сред приблизително 5000 файла се откроява един, който не може да остави никого равнодушен - писмото до пионерката жена физик Мария Кюри, което е извор на мъдрост за онези наранени души, които трябва да се справят с тежестта на общественото мнение.
► Невероятната история на "радиоактивната" жена – Мария Кюри
Но нека започнем отначало.
Годината е 1911-та. Кандидатурата на Кюри да се присъедини към Френската академия на науките е приета с широко неодобрение. Критиците не крият ненавистта си към родената в Полша чудодейка, която печели Нобелова награда за физика през 1903-та със съпруга си Пиер (преди преждевременната му смърт при катастрофа три години по-късно).
Опитът на Кюри да стане първата жена, приета в престижната Френска академия на науките, е предмет на широк дебат и в пресата. Общественото мнение е, че тя трябва да: а) отстъпи мястото си на по-възрастен и да изчака реда си; б) да остави научните занимания на мъжете или в) да се върне обратно в Полша. Губи с малка разлика от Едуар Бранли, известен с приноса си към безжичната телеграфия. Но жилото от нейното отхвърляне и неблагоприятното медийно отразяване на кандидатурата ѝ са разходка в парка в сравнение с възмущението, последвало разкриването на аферата с нейния по-млад женен сътрудник Пол Ланжвен.
Двамата са работили заедно още преди смъртта на Пиер и комбинацията от споделената им скръб и нещастния брак на Лангевен тласкат вдовицата и нейния помощник към момента, в който двамата решават тайно да наемат апартамент в Париж.
Връзката им не е голяма тайна за съпругата на Лангевен, Жана, и в началото на 1911-та следовател нахлува в парижкото любовно гнездо и събира любовните писма, които двамата пращат помежду си.
И докато Жана заплашва да разобличи аферата им пред обществеността, Кюри и Ланжвен са разделени през по-голямата част от годината, преди да се съберат отново през октомври на конференцията "Солвей" в Брюксел, и то в компанията на учени светила като Айнщайн.
Когато Кюри се завръща у дома в началото на ноември, аферата ѝ е публикувана на първа страница на всички френски таблоиди. Нейните опити да защити честта си и личното си пространство завършват с частичен успех, докато една публикация с отпечатаните ѝ любовни писма не отприщва бурния поток от критики и скандализирани реакции.
► Животът на Албер Айнщайн: „Никога не мисля за бъдещето. То идва достатъчно бързо“
Гневните публикации по адрес на Кюри я представят като непочтена жена, рушаща семейства, и позор за цяла Франция, и почти взимат превес пред новината, че тя отново е обявена за носител на Нобелова награда, този път по химия. А Шведската академия се опитва да се измъкне от неприятната ситуация, като я моли да не присъства на церемонията по награждаване през декември.
И така, в един от най-мрачните периоди от живота ѝ, по пощата пристига писмо, адресирано от Алберт Айнщайн - едно искрено и добронамерено обръщение на един блестящ ум към друг.
Уважаема госпожо Кюри,
Не ми се смейте, че Ви пиша, без да мога да Ви кажа нещо изключително. Просто съм бесен от начина, по който обществеността в момента се осмелява да се държи с Вас, и смятам за необходимо да дам воля на чувствата си. Убеден съм, че и Вие самата презирате тази сган, която си позволява проява на такова неуважение към Вас в стремежа си да задоволи жаждата си за сензация.
Длъжен съм да ви кажа колко се възхищавам на Вашия интелект, Вашата амбиция и честност и че се считам за късметлия заради възможността да се запознаем лично в Брюксел. Всеки, който не се причислява към тези влечуги, със сигурност е щастлив, че сред нас има такива личности като Вас, както и Ланжвен, истински хора, с които човек се чувства привилегирован да контактува. Ако сганта продължава да се занимава с Вас, просто не ѝ обръщайте внимание, това е работа на влечугите, за които тя създава съдържание.
Отправям най-искрени сърдечни пожелания към Вас, Ланжвен и Перин!
С уважение,
А. Айнщайн
Не е ясно какъв е отговорът на получателката, но действията ѝ говорят достатъчно красноречиво.
Мария Кюри присъства на церемонията по връчването на Нобеловата награда, а скандалът постепенно отшумява, след като Ланжвен урежда отношенията със съпругата си в съда.
С Айнщайн остават близки приятели, отиват заедно на почивка с децата си през 1913-та. По-късно тя e сред неговите най-ревностни защитници от антигерманските настроения и го насърчава да продължи да изнася лекции в Париж.
Вижте още:
- Несправедливата съдба на edna поема, която важи за всяка жена
- Притча за тайната на семейното щастие
- Брутален и искрен: монологът на Джордж Карлин за жените, който всеки трябва да прочете
- 5-те (научно доказани) суперсили на жените
- Най-големият враг на жените са жените
- На каква възраст ние, жените, изневеряваме най-често?
- Емоционалната изневяра брои ли се? И как Доли Партън едва не съсипва 50-годишен брак
