В ежедневието пътят ни се пресича с този на десетки хора. Не всеки от тези хора ни харесва. Някои от тях ни дразнят, други ни изнервят, а за трети просто нямаме време и искаме час по-скоро да ни оставят на мира.
Бързаме да си съставим оценка за даден човек, без да си даваме сметка, че това е само един единствен аспект от него, изкривен през призмата на нашите собствени възприятия. Ние всъщност никога няма да знаем напълно кой е той и какво се случва в неговия живот, за да бъде такъв, какъвто е. Именно затова най-доброто нещо, което можем да направим в отношението си към останалите, е да бъдем толерантни.
Следващият кратък разказ на Софрони Кардиев, публикуван в Instagram профила @kardiev.poetry описва денят на един човек и хората, които среща в него:
Сутрин ставам в 5:00 и към 6:30 си взимам кафе от закусвалня до нас.
Продавачката е едра жена с възрожденски мустак и винаги изключително груба. Никога не поздравява и псува доста звучно, ако ѝ дадеш едри пари. Винаги съм мил с нея и пожелавам лек и хубав ден.7:30 вече съм в офиса, където ме посреща портиера с най-топлата усмивка на света и винаги ме заговаря. Той е от тези хора, дето винаги търсят слушател и трудно можеш да се измъкнеш от капана на словата му. Досаден е и всички го подминават с думите "Не сега чичо Стефчо, че бързам”. Аз не бързам, винаги съм по-рано на работа, за да говоря с него (да слушам по-скоро) поне 15 мин.
8:00 вече съм на бюрото си, където колегите ми звучно се подиграват на Тенчо. Той е пълничък и нека кажем, не много приятен външно, но е адски сърцат човек и винаги отвръщат на бъзиците срещу него с усмивка.Костадин е един от най-успелите във фирмата, носи кафе и с усмивка поздравява всеки. Като винаги се говори зад гърба му, че е натегач и мазник, но всеки се радва на кафето, което носи.
12:00 имам обедна почивка и винаги обядвам с Алекс. Може би най-красивото човешко същество на земята, но и най-мълчаливото. Аз говоря, а тя все ме гледа с едни големи и красиви очи и се усмихва леко. Каня я на среща вече за 10-ти път, а тя винаги намира причина да ми откаже.
Жената от закусвалнята работи на три места, като е самотна майка на 3 прекрасни деца, от които две учат висше, а другото е пълен отличник в 10-ти клас. Живота ѝ не е лесен и затова невинаги е мила.Чичо Стефчо е на 67г. и живе сам цял живот . Може би не е имал късмет да създаде семейството, поради някаква причина, но храни кучета и котки пред блока, както и живее с две котки и куче.
Пълничкия, грозноват и сърцат колега има прекрасна дъщеря, а жена му...о, жена му е толкова красива, че е от тези, дето ще си счупиш врата да гледаш след нея.
Костадин загуби жена си в катастрофа и изцяло се е отдал на работата, защото има две деца, за които трябва да осигури бъдеще.Алекс ме харесва, но просто някога е вярвала прекалено много на сладкодумци като мен.
"Всеки, когото срещате в живота си, води своя собствена битка, за която вие нищо не знаете. Затова бъдете мили".
Прочети още:
- 50 години любов: трогателният разказ на Стивън Кинг, посветен на съпругата му
- „Мъдрост се не дава, сал се зима“: трогателният разказ, посветен на баба и силата на спомените
- „Любовта ми към теб е вечна“: историята, която ще ви трогне до сълзи
- Не остарявай, любов! Как edna възрастна двойка облече отново сватбените си дрехи 70 години по-късно
- Писмо до бъдещите ми снахи: как майка на три момчета трогна жените по света
