Две жени, свързани от съдбата, разделени от времето...
Керълайн се събужда в болнична стая. И не знае нищо за себе си. След катастрофа е получила амнезия. Тя с изненада научава, че през последните години е водила тъжен и самотен живот в апартамент в центъра на Париж. Чаровният собственик на близкия ресторант й помага да преодолее стреса от забравеното си минало.
А когато Керълайн намира стари писма от далечната 1943 година, тя осъзнава, че апартаментът й крие мрачни тайни...
По време на нацистката окупация на Париж младата вдовица Селин живее с дъщеричката си и с баща си – кварталния цветар. Когато немски офицер случайно разкрива еврейските корени на семейството, той започва да я изнудва да му стане любовница. Селин ще направи всичко, за да предпази тези, които обича.
Очаквайте от 26 май нова книга от авторката на „Пролетен сняг“, „Теменужки през март“ и „Винаги“!
За автора:
Сара Джио е бестселърова авторка на романтични четива, публикувани в над 27
страни и покорили класациите в САЩ, Норвегия, Русия, Полша, Турция. В началото на писателската си кариера тя се опитва да съчетава писането на романи с ангажиментите си като журналист. Автор е на множество статии за „Ню Йорк Таймс“, „Мари Клеър“, списанието на Опра Уинфри и много други дамски списания и сайтове. Няколко години води две популярни рубрики на „Гламър“: „Здраве и фитнес“ и „Втора глава. Любовта“.
На българските читатели писателката е позната с романите „Теменужки през март“, „Пролетен сняг“ и „Винаги“.
За „Всички цветя в Париж“ Сара Джио споделя:
През всички тези години на писане и пътуване Париж винаги ме е привличал. И въпреки че житейските обстоятелства никога не са ми позволявали да се преместя там (мечта от колежа), винаги съм знаела, че един ден ще напиша история, която се развива в Париж...
Докато в ежедневието се грижех за трите си малки момчета в Сиатъл, аз следвах моите герои из най-очарователните кафенета, красиви балкони и любимите забележителности на Париж. Пътуването беше незабравимо: те се изкачваха по стълбите на Монмартър, възхищаваха се на разноцветните плодове и зеленчуци по Рю Клер, пиеха еспресо в скрити кафенета из малките странични улички.
Но тази история стига много по-далече от шоколадовите кроасани и Айфеловата кула в пролетен ден. Тя разказва открито за разбитите сърца и травмите както в разрушения от войната Париж през 1940 година, така и в днешния ден, за герои, които имат – или нямат – силата да се съпротивляват, да прощават и да обичат.
Тази книга е моето любовно писмо до Париж и може би някой ден ще има и друго...
