За книгата
„Валс на раздяла“ (превод: Мариана Лозкова, 256 стр., твърда корица, цена: 20 лв.) поставя най-сериозните житейски въпроси с богохулна лекота и ни кара да осъзнаем, че съвременният човек е лишен дори от правото да изживява трагедия. Този зашеметяващ фарсов роман завихря осем герои във водовъртежа на един танц, чийто ритъм постепенно се ускорява, за да ни изправи пред истината за живота като едно безкрайно надлъгване. Защото копнежът да ни се възхищават е неутолим. В края на краищата у всички нас живее по един Симеон Стълпник и до ден днешен той съставлява по-добрата половина от нашето същество.
Откъс
„Влакът навлезе в гарата и от него слязоха две жени. На едната от тях можеха да се дадат около трийсет и пет години – тя получи целувката на доктор Скрета, а другата – която целуна Бъртлъф, беше по-млада, ефектно облечена, с дете на ръце.
– Покажете ми, многоуважаема госпожо, вашето момченце – каза доктор Скрета, – та аз още не съм го виждал!
– Ако не те познавах така добре, трябваше да те заподозра – смееше се госпожа Скрета. – Погледни, той има родилно петно на горната устна, точно като теб!
Госпожа Бъртлъф погледна към Скрета и едва не извика:
– Вярно! Тогава, като се лекувах тук, изобщо не съм го забелязала!
А Бъртлъф тържествуваше.
– Това е такова забележително съвпадение, че си позволявам да го наредя между чудесата. Господин доктор Скрета, който връща на жените здравето им, принадлежи към съсловието на ангелите и като ангел оставя по децата, видели бял свят благодарение на него, своя знак. Това не е родилен, а ангелски знак!“
Копнежът да ти се възхищават е неутолим. Да си спомним например за Симеон Стълпник. Той си издигнал в пустинята един стълб с мъничка площадка отгоре. На нея не можело да се седи, а само да се стои прав. Той стоял там цял живот и целият християнски свят екзалтирано се възхищавал на този невероятен рекорд, с който човек сякаш прекрачвал отвъд възможностите си. Свети Симеон Стълпник - това все едно е Гагарин на трети век. Това страшно желание да ти се възхищават не е смешно, а трогателно. Този, който копнее да му се възхищават, държи на хората, чувства се свързан с тях, не може да живее без тях. Свети Симеон Стълпник е сам на стълба върху един квадратен метър. И въпреки това не е откъснат от хората! Мислено вижда милионите очи, обърнати към него. Присъства в милионите умове и това го радва. Той е велик пример за любов към хората и любов към живота. Вие сигурно и не предполагате, мила госпожице, но у всички нас живее по един Симеон Стълпник и до ден днешен той съставлява по-добрата половина от нашето същество.
За автора
Милан Кундера е роден през 1929 г. в Бърно, Чехословакия, но от 1975 г. живее във Франция. Всепризнат е като един от най-забележителните съвременни белетристи и експериментатори. Творчеството му е израз на съпротива срещу традиционните методи за съблазняване на читателя, а всяко негово произведение е свързано с другите по силата на една завладяваща полифония на емоции, мисли и преживявания.
Милан Кундера е автор на есета, пиеси, сборници с разкази и поезия. Световна популярност постига с романите „Шегата“ (1965), „Смешни любови“ (1963-1969), „Животът е другаде“ (1970), „Валс на раздяла“ (1971), „Книга за смеха и забравата“ (1978), „Непосилната лекота на битието“ (1984), „Изкуството на романа“ (1986), „Завети и предателства“ (1993), „Безсмъртие“ (1989), „Бавно“ (1995), „Самоличност“ (1996), „Незнанието“ (2000), „Празникът на незначителността“ (2014).
Още книги:
"Месалина. Фаталната жена на древността"
