Сравнявана с едни от най-добрите британски автори на криминални романи от 30-те години на миналия век като Агата Кристи и Дороти Сейърс, Мейвис Дориъл Хей жъне успех още с първия си роман „Убийство в метрото“, публикуван през 1934 г. Година по-късно излиза „Смърт край реката“, който затвърждава класата ѝ и се радва на още по-голям интерес.

В мрачен януарски следобед четири студентки от оксфордския колеж „Персефона“ се събират край реката, за да основат свое тайно общество. Целта им е да обединят сили срещу най-мразения човек в колежа – счетоводителката госпожица Денинг. Срещата на момичетата е прекъсната от появата на плаващо по реката кану. То принадлежи на госпожица Денинг, а в него е... нейният труп.

Първоначалните подозрения на полицията са, че смъртта е настъпила в резултат на шега със злополучен изход. Находчивите момичета обаче имат своите подозрения и решават да вземат разследването в свои ръце. Оказва се, че мис Денинг не е била любимка нито на възпитаничките в колежа, нито на двама от местните земевладелци, с които е била в открит конфликт. Така че заподозрените за убийството й явно са прекалено много.

Студентките от „Персефона“, а впоследствие и пристигналият детектив от Скотланд Ярд трябва да проверят витаещите в колежа слухове за смъртта на мис Денинг. Проблемът е в противоречивите показания на много от свидетелите и в донякъде аматьорския подход на младите детективки. Ключът към разкритието на убиеца се крие в смущаващи тайни от миналото на жертвата. Тези тайни изплуват в най-неподходящия момент, но в крайна сметка ни отвеждат до изненадващия финал.

Както и в първия роман на Хей „Убийство в метрото“, жертвата и в „Смърт край реката“ е една принципно неприятна личност. Отново се срещаме и с някои от героите от знаменития дебют на авторката, която за пореден път демонстрира завидно чувство за хумор и усет за изграждане на криминална интрига. Романът ѝ възстановява достоверно атмосферата на онези години и е класическа британска мистерия, развиваща се сред „замечтаните кулички“ на красивия Оксфорд и безбройни чаши чай.

„Очарователен криминален роман, четящ се на един дъх и възхитителен пример за Златната ера на британската криминална проза.“ - Oxford Times

 

„Стилът е изчистен и съобразен с времето си, но придава на романа истински чар. В него няма кървища, но има толкова ретро детайли, които гарантират абсолютна наслада.“ - The Lady

Снимка: Издателство Еднорог

Книгата, издадена у нас от „Еднорог“, е част от поредицата на Британската библиотека, представяща забравени шедьоври от златните години на британската криминална проза с тематично изработени оригинални корици. Несправедливо пренебрегнати и неоценени навремето, много от тези заглавия не са били издавани повторно след края на Втората световна война. Всяка книга излиза с предговор от съвременен писател на криминални романи.

Стивън Бут разказва любопитни подробности за авторката, която явно се е вдъхновила за „Смърт край реката“ от следването си в колежа „Сейнт Хилда“ – колеж, дал на света още две прочути авторки на криминални романи, а именно Ф. Д. Джеймс и Вал Макдърмид. Следващото заглавие от същата поредица ще бъде „Убийство в Пикадили” от Чарлс Кингстън. 

Мейвис Дориъл Хей е сред най-ярките автори от „Златната ера“ на британската криминална проза. Името ѝ не е толкова популярно днес, защото публикува само три романа в този стил през 30-те години на 20 век. Те обаче се радват на изключително радушен прием, а „Убийство в метрото“ е първият от тях, излязъл през 1934 г. 

Хей завършва университета в Оксфорд през 1916 г. Тя проявява интерес към занаятите и занаятчийството и издава няколко книги през 20-те години в съавторство с Хелън Елизабет Фицрандолф, част от поредицата „Земеделие и занаяти на Англия и Уелс“. През 1929 г. Мейвис се омъжва за Арчибалд Мензес Фицрандолф, брат на съавторката ѝ и син на богат канадски банкер и собственик на дъскорезници.

Скоро след сватбата Хей решава да смени амплоато си и да пише криминални романи. При дебютния си роман тя взема присърце златното писателско правило „Описвай познатото“. По онова време тя и Арчибалд живеят на „Белсайз Лейн“ в Северен Лондон: едва на стотина метра от мястото, където е извършено престъплението в „Убийство в метрото“. 

През 1935 г. излиза вторият роман на Мейвис „Смърт край реката“, който също постига голям успех. За съжаление, след третия си роман тя решава да постави край на своята кариера в жанра. Няколко години по-късно съпругът ѝ загива по време на Втората световна война, като преди това писателката губи и тримата си братя при трагични обстоятелства. Впоследствие тя се завръща към първата си любов – занаятите – и публикува последната си книга в тази област през 1972 г.