Доскоро напълно забравена, днес Мейвис Дориъл Хей отново напомня за славата си на безспорно един най-добрите британски автори на криминални романи от 30-те години на миналия век. Още при дебюта ѝ с „Убийство в метрото“ тя предизвиква сравнения с Агата Кристи и Дороти Сейърс. Вторият ѝ роман „Смърт край реката“ също жъне успех и сега ще се убедим в класата и умението ѝ да изплита образцова криминална мистерия с нейния трети роман „Престъплението на Дядо Коледа“, част от класическата поредица на Британската библиотека, издавана у нас от издателство Еднорог.

По традиция в навечерието на Коледа всички членове на рода Мелбъри се събират в имението Флаксмиър. Повечето от тях не изгарят от желание да бъдат тук, но такова е желанието на патриарха на фамилията сър Озмънд. Той има свои възгледи за това как трябва да се отбележи светлият празник, а тази година е решил един от гостите да раздаде подаръци на всички, преоблечен като Дядо Коледа. Именно този „Дядо Коледа“ ще открие досадния домакин с дупка от куршум в главата в неговия кабинет.

Заради тежкия си, непреклонен характер и желанието да се бърка в живота на своите роднини, сър Озмънд е недолюбван от повечето присъстващи. Въпросът е дали все пак някой от тях е способен да го убие? Отговор на този въпрос трябва да намери полковник Холсток, заел се с разследването. Той живее наблизо и смята, че познава повечето роднини на жертвата, но скоро разбира, че много от представите му са напълно погрешни. На всичкото отгоре единственият човек, който е имал възможност да стреля по сър Озмънд, няма никакъв мотив да го убие.

Мейвис Дориъл Хей поддържа интригата, разказвайки историята от различни гледни точки – на част от гостите и на самия полковник Холсток. Така научаваме повече подробности около убийството и действията на всички замесени. Основният проблем е, че някои от тях постоянно променят версиите за своите действия във фаталната нощ и Холсток трябва да установи дали го правят неволно или с умисъл. Подозренията, взаимното недоверие и ненавист спъват разследването му, но той не изпуска следата сред плетеницата от откровени лъжи и фалшиви улики.

Книгата е част от поредицата на Британската библиотека, представяща забравени шедьоври от златните години на британската криминална проза с тематично изработени оригинални корици. Несправедливо пренебрегнати и неоценени навремето, много от тези заглавия не са били издавани повторно след края на Втората световна война.

„Тази изключително добре замислена мистерия за убийство в провинциално имение е идеалният коледен подарък за всички истински почитатели на завладяващите криминални романи... Налице са много улики, подвеждащи следи и обрати в тази криминална класика, отличаваща се с пълния блясък на „Златната епоха“ на жанра.” - Глоуб енд Мейл

„Прекрасен образец на старовремска мистерия в провинциално имение, преливащ от характерна за епохата атмосфера и язвително остроумие.” - Буклист

Мейвис Дориъл Хей е сред най-ярките автори от „Златната ера“ на британската криминална проза. Името ѝ не е толкова популярно днес, защото публикува само три романа в този стил през 30-те години на 20 век. Те обаче се радват на изключително радушен прием, а „Убийство в метрото“ е първият от тях, излязъл през 1934 г.

Хей завършва университета в Оксфорд през 1916 г. Тя проявява интерес към занаятите и занаятчийството и издава няколко книги през 20-те години в съавторство с Хелън Елизабет Фицрандолф, част от поредицата „Земеделие и занаяти на Англия и Уелс“. През 1929 г. Мейвис се омъжва за Арчибалд Мензес Фицрандолф, брат на съавторката ѝ и син на богат канадски банкер и собственик на дъскорезници.

Скоро след сватбата Хей решава да смени амплоато си и да пише криминални романи. При дебютния си роман тя взема присърце златното писателско правило „Описвай познатото“. По онова време тя и Арчибалд живеят на „Белсайз Лейн“ в Северен Лондон: едва на стотина метра от мястото, където е извършено престъплението в „Убийство в метрото“. 

През 1935 г. излиза вторият роман на Мейвис „Смърт край реката“, който също постига голям успех. За съжаление след третия си роман „Престъплението на Дядо Коледа“ тя решава да постави край на своята кариера в жанра. Няколко години по-късно съпругът ú загива по време на Втората световна война, като преди това писателката губи и тримата си братя при трагични обстоятелства. Впоследствие тя се завръща към първата си любов – занаятите – и публикува последната си книга в тази област през 1972 г.