На 13 януари грабваме куфарите и заминаваме за Конго, за да ви потопим в преживяванията на един млад дипломат в Киншаса с книгата „Неща, които не се побират в куфар”.
„Неща, които не се побират в куфар“ е като облицован с огледала конгоански бар – влизаш в нея просто така, само да надникнеш, със самочувствие на „бял“ турист, когото тази действителност не касае, а и си за малко. Тогава мярваш едно твърде познато отражение и разбираш, че си на правилното място.
По думите на автора Демократична република Конго е най-африканската страна в Африка. „С реката, хората, климата, миризмите, ритъма, насилието и контрастите си Конго има способността да ти смразява кръвта от страх и да изпълва мисълта ти с мечти.” Конгоанците едва ли биха искали да ги свързват единствено с руди, партизански войни, деца войници, бежански лагери, хуманитарни работници, сини каски, геноцид, хуту и тутси.
Тази комбинация може и да е интригуваща за чуждия кореспондент, но почти винаги оставя на заден план сцените на нормалност на един народ, който ежедневно полага усилия да загърби своите призраци.
Енрике Криадо е дипломат. След като прекарва 3 години в Конго и още 3 години в Австралия, сега живее в България. Като заместник-посланик на Испания. И както е видно, вече пише книги, които са толкова любопитни, увлекателни и забавни, че можем само да му пожелаем трайно вдъхновение за творчество.