Един от големите загадки на човешкото тяло остава функцията на мозъка. Приемаме за даденост, че можем да помним, да усещаме емоции, да се ориентираме, да разбираме света около себе си – но какви ли биха станали животите ни, ако тези способности се променят или дори изчезнат?
Американският учен и журналист Хелън Томсън решава да предприеме необичайно околосветско пътешествие, за да се срещне с някои от най-любопитните умове и чрез техните лични истории да илюстрира постиженията на трийсетгодишната революция в невронауката.
„Немислимото” е плод на нейния почти двегодишен труд, в който намират място девет невероятни, но истински съдби, които звучат като измислени – като тази за телевизионния продуцент, който никога не забравя и ден от живота си, или тази на жена, която постоянно се губи – дори в собствения си дом.
Томсън прекарва известно време във Великобритания, разговаряйки с учителка, която има чувството, че спомените ѝ не са нейни, и със семейството на бивш затворник, чиято личност се е променила внезапно. След това лети до Европа и Близкия изток, за да се срещне с мъж, който се превръща в тигър, с жена, която живее с постоянни халюцинации, и с млад журналист, който вижда цветове, несъществуващи в реалния живот. А накрая се среща с Греъм, мъжът, който в продължение на три години смятал, че е мъртъв.
Поставяйки живота на всеки от тях редом с другите, Томсън успява да създаде картина на начина, по който работи човешкият мозък. Чрез техните истории се разкрива загадъчният път, по който мозъкът може да формира живота ни по неочаквани – и в някои случаи прекрасни и тревожни – начини.
„Немислимото” е връщането на науката към човешкото, към историите на хората, които живеят по различен от останалите начин, а не са просто анонимни пациенти в достоверно, но скучно научно изследване.
И не по-малко важно, тази книга ни учи как от тези необикновени умове можем да научим ред полезни умения: как да създаваме устойчиви спомени, как да вземаме по-добри решения, как да се ориентираме винаги дори на непознато място, как да виждаме повече от реалността около себе си и дори как да се убедим, че живеем истински. И най-вече – как да мислим немислимото!
„В началото на пътешествието си се питах дали ще съм в състояние да проумея неповторимите срещи на тези хора със света. Онова, което открих, бе, че поставяйки живота на всеки от тях редом с другите, можех да създам картина на начина, по който работи мозъкът във всички нас. Чрез техните истории разкрих загадъчния път, по който мозъкът може да формира живота ни по неочаквани начини.”
