Много и други работи е една чиста носталгия.

Ност-алгия казват, се наричала болката на отплаващите с кораби древни мореплаветели. Болката по родния бряг.

В Много …я има доста.

Носталгия по времена, места, вълнения, образи и хора. Ако човек има сърце на поет – всяко място през което минава ще придобива вълнуващи черти и колорит.

В две кратки повести и девет къси разказа в новата си книга "Монго и други работи" писателят Калин Терзийски показва именно това: Колко важен, изключителен, велик и шарен е светът – преминал през очите на поета-художник.

Преминал през сърцето му, което умее да се трогва и да забелязва.

Мрачни или смешни, историите в Много и други работи са колоритни. Контрастни. И черното и оранжевото са изключителни цветове. Сред всевъзможни герои - санитари в психиатрии, млади английски учители, морализаторстващи проститутки и тъжно-хитри цигани – разказвачът бере малките цветя на своите чувства. Просто е.

* * *

Намерете още много ревюта на интересни и полезни четива в нашата специална рубрика "Книги" ТУК.