Какво е да работиш за Джеръм Д. Селинджър в периода, когато той вече е легенда? Късно ли е да се влюбиш в творчеството му на 23?
На 1 март издателство „Кръг“ пуска на пазара „Моята година със Селинджър“ – един различен поглед към личността на легендарния писател, в който Джоана Рейкоф дава отговор на множество любопитни въпроси за американския автор: защо всички издания на Селинджър по целия свят изглеждат по сходен начин; защо той отказва да получава каквато и да е кореспонденция; как е въздействал на безбройните си читатели и защо те го обичат толкова много? Преводът на романа е дело на Ралица Кариева, а корицата е поверена в ръцете на художника Стоян Атанасов от Kontur Creative.
През 1996 г. Джоана Рейкоф е млада и неопитна асистентка в голяма литературна агенция в Ню Йорк. Там тя има възможността да работи за гениалния ексцентрик Джеръм Селинджър, който отдавна се е изолирал от външния свят и отказва да публикува нови творби.
Първоначалният досег на Джоана до прословутия писател са писмата, които получава от почитателите му. От нея се иска само да изпраща все същия циркулярен отговор, че Селинджър не желае никаква кореспонденция да достига до него. Но това се оказва по-трудно, отколкото изглежда.
„Разказваха ми – тоест на Селинджър – неща, които със сигурност знаех, че не са разказвали другиму. Как можех непрестанно да им отговарям по възможно най-безличния начин? Нима можех просто да ги изоставя?“
Говорим си за...
Джоана е инструктирана в никакъв случай да не търси контакт с писателя, но каква е изненадата ѝ, когато един ден вдига телефона и отсреща се оказва самият Джери. Тези случайни разговори и любимото му „нека те попитам нещо“ разкриват една особена страна от човешкия образ на литературния идол. Дали след повече от 40 години затишие Селинджър ще издаде нова книга? Джоана се оказва в епицентъра на събитията.
В своята една година със Селинджър Рейкоф постепенно се поддава на култа към писателя. В романа тя се позовава на реалните си преживявания в именитата агенция, застинала във времето, когато най-популярният ѝ жив клиент е бил в апогея си. Книгата е особено желание за почит, както към Селинджър, така и към онази различна епоха в литературата преди дигитализацията и глобализацията на XXI век. Време, в което легендите са живи.
Романът има множество награди, сред които за най-добра книга на 2014-а на „Гардиън“ и е сред финалистите за наградата за най-добри мемоари на популярния литературен сайт Goodreads.
През 2020-а историята на Рейкоф беше пресътворена във филм в канадско-ирландската лента със същото име – My Salinger Year, с участието на Маргарет Куоли („Имало едно време в Холивуд“) и Сигорни Уивър.
„Въздействащ мемоар за съзряването. Рейкоф мъдро и ловко преплита историята си за Селинджър в по-широк, по-универсален разказ за търсенето на път и житейските избори по време на ключовата преходна година между младостта и зрялата възраст.“ – „Вашингтон поуст“
Джоана Рейкоф (1972) е американска писателка, журналистка и поетеса. Вторият ѝ роман „Щастливи години“ (A Fortunate Age) печели наградата „Голдбърг“ за еврейска художествена литература. Писала е за The New York Times, Los Angeles Times, Vogue и др. Живее в Кеймбридж, Масачузетс.
