Всички братя Дръм бяхме на погребението, макар че един от нас беше в ковчег.
Уил, Брайън и Люк са трима братя, които израстват в постоянно съперничество за вниманието и най-вече за любовта на своята майка. Като всички момчета, те играят своите игри, но с течение на годините тези игри, тези малки жестокости стават все по-зловещи, по-безмилостни и по-опасни. Вече като мъже, конкуренцията помежду им е още по-свирепа – за положение в обществото, пари, слава, жени... Дори когато се опитват да се подкрепят, те се предават един друг, отново и отново, взаимната ревност и непоносимост водят стремително към насилие и смърт. Но кой ще е убиецът и кой – жертвата?
Майка им Мелиса Крейг е позалязла актриса и певица с огромно его и болни амбиции. Тя съвсем не е перфектната майка, а нейното поведение има дълбок ефект върху психиката на тримата братя. Уилям е най-големият и е безспорният любимец на Мелиса. Той е филмов продуцент, самоуверен и безмилостен, безцеремонно пренебрегващ интересите, надеждите и желанията на всички (включително на собствените си братя) в стремежа си да постигне това, което иска.
Брайън, средният брат, последователно е игнориран и толериран от Мелиса и не може да се похвали с успешна кариера или романтични завоевания. На пръв поглед той изглежда най-стабилен, но всъщност завижда яростно за всичко, с което братята му могат да се похвалят, и се опитва максимално да се възползва от тях. Най-малкият брат Люк, пренебрегван от майка си и от по-големите си братя, се превръща в музикална звезда и идол на тийнейджърите. Той обаче е емоционално нестабилен и бремето на ранната слава и отхвърлянето от страна на Мелиса водят до тежки кризи, предизвикани от злоупотребата с алкохол и наркотици.
Говорим си за...
Точно както в безспорния ѝ шедьовър „Стаено зло“, Лиз Нюджънт разказва историята в „Малки жестокости“ от три гледни точки – на тримата братя Дръм. Така още по-детайлно се разкриват техните объркани отношения и слабости и лъсват проблемите в семейството им, все по-тежки и все по-смущаващи. Отново се убеждаваме в способността на Нюджънт да се рови дълбоко в човешката психика и да изгражда потресаващи образи, излезли като от гръцка трагедия. „Тя има дарбата да буди у нас неудържим интерес, примесен с ужас, когато описва наистина ужасни хора“, споделя Вал Макдърмид.
Завладяващ и обсебващ, „Малки жестокости“ (на български от издателство „Еднорог“) е мрачна история за дребните жестокости, които водят до огромни трагедии, за болките, които си причиняваме взаимно, изпълнена с изненадващи обрати, с разтърсващ и незабравим финал.
Нюджънт умело и безпощадно точно разказва една семейна драма, която прераства в трилър, а напрежението непрекъснато витае във въздуха. Затова е и затрупана с толкова суперлативи. „Тя е единственият писател на криминални романи от последното десетилетие, който може да се сравнява с класата на Патриша Хайсмит, Рут Рендъл или Джилиан Флин. Романът ѝ е трагедия за силата на злото, богат на детайли и динамичен, построен като лабиринт, с фалшиви следи и капани“. Това е мнението на Ей Джей Фин, автора на бестселъра „Жената на прозореца“.
