От вчера на пазара е последният роман на неуморимата Исабел Алиенде "Безкрайният план".
Романът представлява богата, виртуозна творба, чието действие се развива в Съединените щати. Историята отразява лъкатушния живот на Грег Рийвс - от детските години до неговата зрелост. Разказът е живописен и топъл, героите се преобразяват и израстват пред очите на читателя, докато дирят траен душевен покой.
"Безкраен план" е седемнайсетата книга на Исабел Алиенде, която излиза на български. Книгата е преведена от Десислава Антова и издадена от ИК "Колибри".
През 2010 г. Исабел Алиенде бе отличена с Националната награда за литература на Чили.
Предоставяме ви и откъс от романа.
Кръстосваха пътищата на Далечния запад, без да бързат и без задължителна посока, променяйки маршрута по прищявката на мимолетен порив, пред поличбата на ято птици, пред изкушението на непознато име. Семейство Рийвс прекъсваха скиталчеството си, когато ги налегнеше умора или когато срещнеха човек, готов да купи от безплътната им стока. Продаваха надежда.
Така пребродиха пустинята надлъж и нашир, прекосиха планините и една сутрин посрещнаха деня на брега на Тихия океан. Четирийсет и няколко години по-късно, по време на една дълга изповед, в която ми разказа живота си и направи равносметка за своите сполуки и грешки, Грегъри Рийвс ми сподели най-стария си спомен - за едно дете на четири години, самият той, което пишка върху хълма на свечеряване, хоризонтът е обагрен в червено и кехлибарено от последните лъчи на слънцето, зад гърба му се издигат възвишения, а отдолу се е ширнала просторна равнина, в която погледът му се губи.
Топлата течност се излива като нещо скъпоценно от тялото и душата му, всяка капка, попиваща в земята, маркира територията с неговия отпечатък. Забавя удоволствието, играе си със струята, чертае топазена окръжност в прахоляка, усеща безметежния покой на здрача, широкият свят го вълнува и изпълва с чувство на еуфория, защото то е част от този чист и пълен с чудеса пейзаж, от тази необятна земя, готова да бъде открита. Семейството го чака недалеч. Всичко е наред, за първи път съзнава какво е щастие - никога няма да забрави този момент.
През живота си Грегъри Рийвс бе изпитал няколко пъти този възторг пред вълшебствата на света, това усещане за принадлежност към едно прекрасно място, където всичко е възможно и където всяко нещо, от най-възвишеното до най-ужасното, има причина да съществува, където нищо не става случайно, нищо не е безполезно, както гръмогласно проповядваше баща му, изгарящ от религиозен плам, със свита на кълбо змия в краката си. И всеки път, когато го връхлиташе такова просветление, си спомняше за онзи залез на хълма. С изключение на годините, когато пътуваше със своето семейство, детството му беше твърде дълго продължил мрачен и объркан период.
Баща му, Чарлс Рийвс, ръководеше малобройния клан със строги, но ясни правила: всички заедно, всеки изпълнява личните си задължения, награда - наказание, причина - резултат, дисциплина, основана на поредица от неизменни ценности. Бащата бдеше като всевиждащо око. Странстването определяше съдбата на семейство Рийвс, без да нарушава тяхната стабилност, защото ежедневието и правилата бяха ясни. Това бе единственото време, в което Грегъри се чувстваше сигурен. Гневът се появи по-късно, когато бащата изчезна и реалността започна безвъзвратно да се разпада.
