С над 30 чуждоезикови издания, милиони продадени копия и успешна екранизация, „Елегантността на таралежа“ на френската писателка Мюриел Барбери е една от малкото творби, които успяват да спечелят сърцата и на критика, и на читатели.
Превърнал се в една от най-обичаните книги на нашето време, този изящен и чудат разказ за любовта към живота в най-различните ѝ проявления се появява в ново издание с великолепния превод на уважаваната преводачка Галина Меламед и изтънчената корица на Дамян Дамянов.
Вероятно не бихте я забелязали. От невзрачния ѝ външен вид, безразличното ѝ и делово отношение по нищо не бихте се досетили, че Рьоне Мишел – портиерката на богаташка сграда на улица „Грьонел“ No7 в Париж – всъщност редовно изучава взети от библиотеката художествени и философски произведения, слуша класическа музика и се възхищава на холандските художници.
Самоука и безразлична към хорското мнение, Рьоне умело прикрива от заможните обитатели своите увлечения. В нейния безнадежден и самотен живот нещата са прости и подредени, всеки трябва да си знае мястото и че човекът, „затворен в собствената си съдба, трябва да я изтърпи без увъртания“.
Няколко етажа по-нагоре в същия вход, но и по социалната стълбица 12-годишната Палома планира своето самоубийство. Тя искрено презира живота на родителите и по-голямата си сестра и не желае да потъне в безсмислието на тленното ежедневие и културна нищета.
Запознанството между двете би било невъзможно, ако съдбата не се беше намесила. А след смъртта на един от обитателите на сградата собственик на апартамента му става Какуро Озу – мистериозен японец, който носи със себе си и полъха на източната култура.
Именно той се оказва моста между самотните дни на двете жени, които ще трябва да се научат да балансират между красотата и смъртта, между движението и неговото изчезване. Да уловят миговете, дори и да се убодат на собствените си бодли.
Оформен като дневник и разказващ от гледната точка на коренно различни героини, този деликатен роман успява да съчетае безкомпромисен социален коментар към днешното общество, да опише различни страни на западната и източната култура и да предложи на читателя богата плетеница от произведения на изкуството, втъкани в повествованието.
С фина ирония и прямота „Елегантността на таралежа“ сваля маските на съвременния свят и го показва такъв, какъвто е – понякога жесток, но винаги даващ шанс за спасение и утеха.
