Патриша Хайсмит се превръща в истинско явление на световната литературна сцена. Още първият ѝ роман – „Непознати във влака“ – става основа за хитовата филмова адаптация на Афред Хичкок, а друг неин роман – „Талантливият мистър Рипли“ – е екранизиран от Антъни Мингела с участието на Мат Деймън.
Година преди обещаващата нова екранизация от режисьора Ейдриън Лайн („Девет седмици и половина“, „Фатално привличане“ и „Лолита“) с участието на Бен Афлек и Ана де Армас на български език се появява и класическият психологически трилър „Дълбока вода“ – вторият роман на Хайсмит, който печели сърцата на критика и публика.
Вик Ван Алън от три години спи в гаража си.
Това обаче е по-скоро удобство – там той може да се буди през нощта и да се движи спокойно, без да се притеснява, че пречи на жена си Мелинда. Там са и неговите книги, хороскопите му, всичките му вълнуващи експерименти, които занимават любознателния му ум.
Вик се нанася в гаража, когато Мелинда се залавя с първия си любовник. След като аферата приключва, Мелинда не моли съпруга си да се върне... и той не пожелава. Нещата обаче далеч не са трагични и Вик не страда особено. Любовта между него и Мелинда може да си е отишла, но удобствата на брака допадат и на двама им. Дъщеря им няма да расте в разбито семейство, хорските езици няма да обсъждат развода им. Ако това означава Мелинда да води вкъщи различни любовници, така да бъде.
Само да не бяха толкова глупави и самодоволни... За да се отърве от последното особено досадно попълнение в колекцията на жена си, Вик на шега му казва, че е отговорен за убийството на един от предните ѝ любовници. Случаят е останал неразрешен, извършителят никога не е хванат, колко му е идиотът да повярва във вината на Вик...
Ала слуховете и подозренията пътуват със собствена скорост. А скоро нещата излизат извън контрол... Колко дълбока може да бъде тихата вода?
„Дълбока вода“ е майсторска психологическа драма за пагубната сила на неосъществените желания, които могат напълно да променят един обикновен човек и да го тласнат в пропастта на най-мрачните деяния.
„Патриша Хайсмит е най-смъртоносният екзистенциалист на криминалната литература. Тя едновременно ни кара да се подсмихваме несъзнателно... и да ни побиват тръпки.“ - Бостън Глоуб
