След десетгодишно щастливо съжителство ще си помислите, че сте намерили човека, с когото ще прекарате остатъка от живота си. Така е смятала и Мари. Затова, когато разбира, че приятелят й изневерява, а след това я гони от дома им, тя се чувства съкрушена.
Оказала се на ръба на пропаст, тя се сгромолясва в нея със звучното „Пляс!“. (Тук е нужно да отбележим, че Мари обича да преувеличава, умее да се забърква в нелепи ситуации и понякога има налудничави идеи.) Бездънната пропаст всъщност е канал с мътна вода, а ръбът й е бордюрът, по който не бива да се ходи. Напълно нормално е Мари да падне вътре, нали?
Резултатът от натрупалите се проблеми е, че тя се зарича не само да не допуска повече мъже в сърцето си, но и да не позволи на нито един от тях да му се разминат провиненията. Така че Мари решава да си отмъсти. На негодника, с когото е пропиляла най-хубавите години от живота си. На омразния шеф, който иска да опропасти работата й. И на всеки друг, който й се изпречи на пътя.
В плановете й обаче не влиза тайният обожател, който започва да й изпраща чувствени писма и да я моли да му даде шанс. Но как да се довери на човек, когото не познава? Или си мисли, че не познава. Защото този мъж всъщност е от обкръжението й – може би тайнственият съсед, момчето, което разнася вестниците, готиният колега или (о, небеса!) омразният шеф!
Как Мари ще излезе от обърканата ситуация? С гръм и трясък! И един откраднат котарак...
