Публикуваме превод на пълния текст на Джош Гондълмен за The Cut с подазаглавие "Никой няма да ти сподели неписаните закони, които трябва да спазваш след сключване на брак."
Преди 5 години се разбирах добре с всякакъв тип хoора. Понякога събеседниците ми се държаха равнодушно, но страхът ми от конфронтация ме мотивираше да се овладявам. Ако не харесвах някого, в никакъв случай не го показвах, защото въпреки антипатиите ми все пак исках той да ме харесва. Нещо повече, дори бях готов неуморно да го обсипвам с жестове и мили думи, докато не се изнесе от кграда или на умре. Но всичко това се промени, когато срещнах жена ми. Тя ме научи на изкуството да имаш врагове.
Ето каква е работата. При розови обстоятелства с развитието на една пълноценна връзка животите на двама души постепенно започват да се сливат. Твоите приятели стават ваши. Нейните роднини вече са и твои (в зависимост от границата, която поставиш). Щастието е три пъти повече, защото е споделено, а същото се отнася и за тъгата.
Всичко това навярно ви звучи познато. Но често премълчана истина е фактът, че освен социалния кръг от хора, с които можете да комуникирате пълноценно и да се забавлявате, в живота ви се увеличават и недоброжелателите. Т.нар. доведени врагове. Виновници за неприятни детски спомени. Бивши най-добри приятели. Неприятни братовчеди. Всички тези хора са в черния списък на партньора ти и, ако връзката ви продължи да се развива, ще трябва да бъдат включени и в твоя.
Това не се случва веднага след първата среща. В началото от теб не се изисква да показваш отношение. Можеш да съчувстваш, когато слушаш историите за досадни роднини и мърляви съквартиранти. Това не те ангажира да заемаш позиция по въпроса. С времето нещата започват да се променят. Хората, към които си бил равнодушен, постепенно също ще си навлекат и твоята антипания.
Това е любовта. Когато сродната ти душа каже, че съществува човек, който е източник на интензивни негативни преживявания, той автоматично става ваш враг. Може да нямате нищо общо. Може дори да не сте го срещали лично. Колкото повече обичаш някого, толкова по-сигурен си, че не просто си задължен, а призван да го защитиш.
Враговете на жена ми са мои врагове и отговорът на въпроса "Защо?" не ме вълнува. Агресивното куче на съседите. Колегата, който я притеснява с неудобни шеги. Няколко бивши, но не всички. За тези хора (и кучето) не мога да кажа абсолютно нищо позитивно. Прилагам принципа "или хубаво, или нищо".
Щом жена ми не ги харесва, значи има уважителна причина. Вярвам ѝ. Насърчавам пренебрежението ѝ към такива личности, както и я мотивирам след всеки професионален успех.
Да се закълна в омраза във враговете на съпругата ми беше мъдро решение, което ме направи по-добър човек. Не само научих ценен урок за лоялността, но и се чувствам по-мотивиран отвсякога да започна да се боря за собствените си принципи.
Вече не се страхувам да се изправя свещу моите собствени недоброжелатели. Не се чувствам длъжен да се държа добре с тях само защото сме в една стая. Спрях да толерирам невъзпитаното и безцеремонното поведение. Разбрах, че е по-добре да бъдеш директен, вместо да оставяш хората да те тъпчат.
Не съм професионалист в поддържането на пълноценни взаимоотношения с враговете ми, но се старая. Пък и съм в безопасност - ако не мога да се справя с някого от тях, моята прекрасна жена ще ги постави на мястото им.
Автор: Джош Голдънмен
