Какво се случва, когато водата стане по-скъпа и по-желана от златото? За хората от селцето Мхасвад в Махаращра, Индия, както и в много други места по света, измъчвани от дългогодишна суша, това вече е реалност.
Журналистите от Voice of America (VOA) ни срещат с историята на една скромна, но борбена жена от тази общност, за да покажат опустошителния ефект от климатичните промени и животът на хората, засегнати най-силно от тях.
Индийката Керабай Саргар е животновъд и се е сблъсква с тежка суша в своето село вече три пъти. Изменението на климата трайно е увеличило честотата на сушата в района. Докато много фермери са прекратили дейността си, Керабай обаче избра да остане там и да се бори.
Фермерката залага златото си, за да помогне на семейството и добитъка си да оцелеят. Тя също така става известна радио личност в своята общност, като използва естествените си певчески способности, за да образова хората относно земеделието и да им вдъхва искра на надежда.
"Беше катастрофално, когато не валеше. Беше суша. Тъй като сушите продължават да се случват, ресурсите продължават да намаляват, а разходите продължават да се увеличават. И така, за да запазим животните живи, започнахме да теглим заеми от хората. Дори нямах много бижута. Малкото, което имах, го задържах като ипотека в банки и купувах фураж за животните. Никога не съм мислила дали ще мога да получа златото си обратно. Нашите животни трябва да бъдат добре хранени, независимо дали ще мога да си върна златото или не", разказва Керабай.
"Отгледани сме с поговорката "Две деца вкъщи и две животни на двора." Отнасям се с тях като с мои деца и никога не бих им пожелала лошо."
Залагането на злато в местната банка Mann Deshi се е удвоило от 2019 г., тъй като сушата принуждава хората да харчат повече пари за вода за напояване и за фураж за животните, посочват от VOA, цитирайки Thomson Reuters Foundation.
Банката е създадена през 1997 г., за да даде финансова възможност на селските индийски жени, но днес тя се превърна във важно място за ипотекиране на злато за семействата на фермерите за спешни разходи, като закупуване на храна за добитъка.
"Всеки ден жените идват в банката, за да заложат златото. Бих ги попитала защо ипотекират бижутата си, толкова ценни. Те биха казали, че и животните са като деца. Ипотекират златото, за да купят фураж," казва Четна Синха, основателка на банката Mann Deshi.
Според Indiatimes, индийските жени притежават около 11% от златото в света. За тях, както и за много други култури по света, златните бижута символизират богатство и просперитет. Какво струва това богатство обаче, когато земята съхне и нямаш капка вода?
Научете от видеото още за вдъхновяващата история на Керабай Саргар и изпитанията пред хората от нейната общност.
За още полезнa и любопитна информация, харесайте страницата нa Edna.bg във Facebook ТУК, последвайте ни в Instagram ТУК, намерете ни в TikTok ТУК.
Прочетете още:
- Малка стъпка за голяма промяна: полицайката, която говори вместо онези, които не могат
- С достойнство пред несгодите: Историята на финансистката от Кения, която работи като кондуктор
- Модерните амазонки: Как група мексикански жени пребори стереотипите чрез спорт
- Бракът като присъда и сделка: какъв е животът на децата булки по света
- История за сила и обич: инфлуенсърката, която се гримира с краката си
- Нарисувай болката: как една корейска звезда победи онлайн заплахите и омразата с четка в ръка
- Танцът като спасение: момичето, което мечтае да стане първата професионална балерина от Кения
- Как първата изцяло женска ромска рап група се бори против ранните бракове