В хода на своя растеж и развитие хората притежават две последователни естествени съзъбия – временно и постоянно. Временните зъби са 20 на брой и присъстват в устата на децата от 6-месечна до около 12-годишна възраст. В периода от 6 до 18 години двадесетте временни зъба постепенно се заместват от 32 постоянни зъба.
След като в миналата статия се запознахме със сроковете за пробив на млечните зъби, сега е време да се запознаем и със сроковете за тяхното заместване от постоянните зъби.
Както казахме и миналия път, тези срокове са ориентировъчни. Не е ненормално пробивът на зъбите на вашето дете да не съвпада с тези срокове. Ако имате някакви притеснения, винаги можете да се консултирате със специалист.
През последните години особено често се наблюдава по-ранен пробив на временните зъби, и последващата им по-ранна смяна от постоянните. Това се обяснява с акселерацията на човечеството. Разбира се, понякога се срещат и обратните случаи – късен пробив и късна смяна на зъбите.
Разклащането и падането на временните зъби се дължи на налягането, което упражняват пробиващите постоянни зъби. Те постепенно водят до коренова резорбция на млечните зъби като „стопяват“ корена на временния зъб.
Както временните, така и постоянните зъби, пробиват с незавършено кореново развитие. При вторите то приключва чак 3-4 години след пробива. Едва тогава имаме напълно оформен и развит зъб.
Най-често първите постоянни зъби, които пробиват са първите кътници ( шестите зъби).
Те не изместват никой временен зъб, а поникват най-отзад след петите временни зъби. Това се случва на около 6-годишна възраст. Много често тези зъби са смятани от родителите също за временни, поради което грижата за тях е пренебрегвана. Ето защо това са едни от постоянните зъби, които най-често се развалят. Причина за това е, че техният пробив често остава незабелязан. Това, че са разположени назад в труднодостъпен участък и малката възраст на детето, когато то все още не успява да се справя перфектно с оралната хигиена ги прави много податливи на зъбния кариес.
Горе долу на същата възраст се разклащат и падат централните временни резци на децата, които се заменят от постоянните резци. Обикновено това се случва първо на долната челюст.
В някои случаи режещия ръб на постоянни зъб прорязва венеца откъм езика преди временният зъб да е паднал и е възможно да има известен период, когато детето има два реда зъби.
Ако временният зъб не се клати и няма изгледи да падне сам скоро, е най-добре да се консултирате със зъболекар дали не трябва да се извади.
Долните централни резци доста често са разположени по-навътре към езика, което понякога притеснява родителите. Постепенно с времето езикът ги избутва напред и те заемат правилна позиция.
(Панорамна снимка на дете на 7-годишна възраст с поникнали постоянни горни и долни централни резци, горни латерални резци и поникнали шести постоянни зъби (първи молари). Всеки момент предстои смяна на долните странични резци, а след тях на горните четвърти зъби. На снимката постоянните зъби са отбелязани с арабски цифри, а временните зъби - с римски.)
При пробива си горните централни резци доста често също са криви или с голямо разстояние между тях. Това не означава, че това е окончателната им позиция. С времето тя се променя и много често зъбите се наместват сами без ортодонтска помощ.
Следващите зъби, които се сменят, са страничните резци на горната и долната челюст – на около 7 години.
• На 8-годишна възраст се сменят четвъртите временни зъби, като на тяхно място пробиват първите постоянни предкътници.
• На 9-годишна възраст се сменят кучешките зъби (третите зъби). Доста често на долната челюст първо се сменят кучешките и след това четвъртите зъби.
• На около 10-годишна възраст падат и последните временни зъби – петите. На тяхно място поникват вторите предкътници.
• На 11 години най-отзад пробиват седмите постоянни зъби (вторите кътници). При някои хора с това приключва оформянето на постоянното съзъбие.
При други хора обаче най-често на около 18-годишна възраст поникват мъдреците, които са последните зъби от постоянното съзъбие. При тях обаче се наблюдават големи вариации както във формата и размерите на самите зъби, така и във времето на пробива им. Някои хора изобщо нямат зародиши на мъдреци, което се свързва с еволюцията и храненето с по-преработена храна, което намалява нуждата от дъвчене.
При други хора пък както вече казахме поникват на около 18 години, но е възможно това да се случи и на 20, и на 25 или дори след 30-годишна възраст. Има и случаи, когато въпреки наличие на зародиши на тези зъби, те никога не поникват (ретинирани мъдреци).
Още по темата:
Зъбният камък: основна причина за заболяванията на венците
Кога се лекуват корените на зъбите?
Грешките при миенето на зъбите
Aко ни заболи зъб, докато сме на почивка