Крeмена Димитрова
Когато си тръгвам от изложба, обикновено съм замислена и сериозна. Образите продължават да ме човъркат и да ми задават въпроси, дори след като съм минала на отсрещния тротоар.
Ако художникът е добър, въпросите ме тормозят и на вечеря, а някои дори не ме оставят да спя.
След „Внимание: прясна боя!”, изложба на 33-а млади живописци, си тръгнах развеселена, усмихнатa до уши и готова да направя някоя щуротия - да си боядисам косата в неочакван цвят, да си купя твърде къса рокля, да се обадя на старо гадже.
Когато нещо влияе по толкова симпатичен начин, няма как да не споделиш удоволствието.
Всичко започва от находчивата и далновидна идея на кураторите Мария Василева, Даниела Радева и Владия Михайлова, които спокойно мога да нарека „вещи в занаята”, решили да съберат в един обзор най-представителните платна на младото поколение живописци. Без ограничение в темата, нито в жанра, нито в техниката – с едно общо кратно – находчиви и въздействащи и на възраст до 30 години.
Всички те са смели, дръзки и различни. Вдъхновени и възбудени от проблемите на града, от поглъщащата всичко човешко урбанизация, през екологията, носталгията по детството, критиката на консуматорството, до пародиране и заиграване с иконите на поп-арта и абстракционизма Уорхол и Малевич.
Разхождам се почти сама в 10 часа сутринта (кой нормален ходи на изложба сутрин?) в любимата си Софийска Градска, и се усмихвам, дори се смея на глас.
Празно е, никой не ми досажда, имам време да си гледам колкото искам и да прочета всички надписи, пък дано запомня имената на някой от 33-мата. С радост открих, че някои от тях са ми познати. Срещала съм и съм писала за техни работи в други експозиции. Хубаво е, че са забелязани и отличени, че изкуството им се превръща в константа.
Замислям се, колко ли им е трудно на тези, младите. Малко хора ги познават. В най-добрия случай това са приятели и роднини.
Ще дойде ли времето, когато ще могат да продават свои платна? И дали ще им стигнат силите и нервите да се борят да излагат сами свои неща? Или ще поемат към Терминала?
Колко ли колекционери меценати биха си купили картина на млад автор? И въобще дали има такива? За меценатите ми е думата. Навън те може би биха имали повече шанс, считам аз. И това глождене на опозиции отвътре-отвън, тук-там, аз-другите, детство-порастване, технологии-общуване, консуматорство-самота е толкова искрено при тях.
Замислих се какво ме вълнува в тези големи платна, висящи, безмълвни, но трептящи, тук, вътре, в градината на Народния, където техните автори отвън се наслаждават на летните емоции? И открих - те са всичко това, което телевизията не е. Те са всичко това, което ме кара да излизам извън обувките си, те са това, което ме прати на протести и стачки, те са това, което се крие в ъгълчето на окото ми и ръба на устните ми.
Те са живот!
На касата на галерията има листовки, в които са написани техните имена.
Отидете и ги вижте тези, младите живописци. Те "движат боята" напред!
*Изложбата може да бъде видяна до 6-ти септември в Софийска градска художествена галерия.
| Представените в текста картини са част от изложбата „Внимание: прясна боя!” |
Прочетете още:
3 театъра, които можем да гледаме в София през юли
