Не знам дали има по-мрачен и тъжен месец от януари... Звучи крайно, но за мен е вярно. Със студения вятър на всеки януарски ден сякаш се навява тежка депресия дълбоко в душата ти.
Коледа и Нова година са отминали, като със себе си са отвели веселото празнично настроение. Януари е като онова време сутрин след купон – следите от веселата вечер стоят смачкани и счупени по земята, а смехът си е тръгнал заедно с последните гости, за да остави часове на работа по чистене и поправяне на щетите.
Сякаш около коледните и новогодишни празници толкова се забавлявахме, радвахме и благодаряхме, че сега вече сме изтощени и всичко ни се вижда няколко нюанса по-тъмно и неприятно.
Или поне така е в моето сърце...
Най-лошото от всичко е вината – вината, че се чувствам така, след като реално нямам никакви проблеми.
Аз и любимите ми хора сме живи и здрави, нахранени и на топло. Никой не е безработен, никой няма някакви особени трудности, всичко е наред.
Изпитвам вина, че се чувствам депресирана, след като не само по света, но и на една ръка от мен на хората им се случват ужасни неща – болести, трагедии, войни, бежанци, изнасилвания, убийства и самоубийства, катастрофи... списъкът е дълъг.
И в следващия момент аз съм унила от сутринта до вечерта и сънувам кошмари без да ми се случва нищо лошо. Благодаря си наум, че всичко е наред, но не мога да го почувствам със сърцето си... Не мога да изпитам онова окриляващо чувство, че светът е прекрасен и всичко е любов.
И понеже не се харесвам такава и не искам да бъда мрачен, депресиран човек, прилагам стратегия.
От една страна си изброявам наум хубавите неща, които ми са се случвали в последно време. От друга си мисля за нещата, които предстоят. Няма нищо по-хубаво от това да планираш изпълнението на своя мечта.
Знам, че не е добре да живееш с мислите си в миналото или в бъдещето, но понякога просто не искаш да си тук и сега.
Разбира се, спазвам и съвета, който всички дават, да не се затваряш вкъщи сам, а да се виждаш с приятели, да си говориш с приятни за теб хора и т.н.
Знаете ли какво установих? Че не само аз страдам от януарска депресия. След като приятелките ми споделиха, че са в горе-долу същото състояние като мен, решихме, че нямаме друг избор, освен да оставим периода да отмине.
Дали е от мрачното и студено време навън, дали от липсата на слънце и магнезий или пък ретроградният Меркурий е виновен, няма особено значение. Угнетеното настроение и по-лошото – вината от него, си остават.
Компания поне им прави надеждата, че все пак нищо не е константно и всичко се променя. Както лошото, така и хубавото се редуват като декор на сцената на нашия живот. От нас се иска само да не забравяме това и да помним, че всичко тече, всичко минава...
Автор: Екатерина Рафаелова
Прочетете още:
Любов, ти си една голяма глупачка
Скрила ми е светлината, змията ѝ със змия!
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
