Невероятните каскади и други озадачаващи прояви на храброст отдавна са подвизи, които свързваме с цирковото изкуство. Това, което наричаме „човешко гюле“ е една от най-известните и смъртоносни от тях. Не е тайна, че хората открай време са искали да се издигнат в към небесната шир и това им е дало тази възможност по един или друг начин.
Как работи това? Човекът бива изхвърлен от оръдието и често се приземява върху надута торба или хоризонтална мрежа, поставена на мястото на приземяване. Самото място на приземяване откъм точност може да варира от внимателно изчислено местоположение до „най-доброто предположение, което имахме“. Приземяването във воден басейн често е било предпочитано, когато каскадата се провежда навън.
Дори и сега това не е безопасна дейност. Както може да се очаква, първият човек, който е сметнал, че това е добра идея, е трябвало да бъде или непоколебимо смел или доста глупав.
Роса Матилда Рихтер
Роса Матилда Рихтер, известна още като „Зазел“, е една от тези хора. Още от дете Роса изпълнява различни въздушни подвизи, включително скокове и трапец. До 14-годишна възраст тя се е превърнала в популярно име, известно с красотата, фигурата и „компактната“ си сила.
Роса Рихтер е родена през 1860 г. в Лондон в семейството на Ернст Карл Рихтер и Сузан Рихтер. Баща ѝ работи като търсач на таланти, който намира животни и изпълнители за различни циркове и пиеси, а майка ѝ работи като циркова танцьорка.
В детството си тя се научава как да изпълнява номера и, което е по-важно, как да пада безопасно. Започва сценичната си кариера като „La Petite Lulu“/ „Малката Лулу“, когато е на четири или пет години. Нейният „скок за живот“ я превръща в знаменитост.
Човекът-гюле, Зазел
Уилям Леонард Хънт, канадски смелчага, пръв измисля номера с човешкото гюле. Той е известен сред хората като „Великият Фарини“ и е разработчик на механизма, който прави каскадата с човешкото гюле възможна.
Той изобретява и патентова устройството за изстрелване на „човешко гюле“ в предпазна мрежа през 1871 г. Според неговите представи обаче приспособлението е било изключително опасно, тъй като изпълнителят има прекалено малък контрол върху движението и траекторията си.
Роса Рихтер, по-известна вече като Зазел, първата човешка топка, стартира своя невероятен въздушен акт в Лондонския аквариум на 2 април 1877 г. Тогава тя е поставена във възможно най-опасната ситуация: Зазел е изстреляна от пружинно оръдие, като в оръдието са използвани използвани гумени пружини, за да не може да отлети твърде далеч, ако пропусне зоната за приземяване.
Тя прелита почти 21 метра във въздуха, преди да се приземи в предпазна мрежа, макар че разстоянието варира в зависимост от източника (оръдието).
Въпреки всички рискове, тя успява да извърши опасното действие. Невероятното ѝ изпълнение зашеметява всички зрители на мястото на събитието, които нервно очакват запалването на факлата и полета на малкото момиче във въздуха. Има основателна причина за това: тя не можеше да контролира къде ще падне и няма друг избор, освен да разчита на смелостта си, за да изпълни номера.
Изстрел към славата
Изпълнението ѝ спира дъха на хиляди и затвърждава репутацията ѝ.
„Зазел, световната шампионка“, „Зазел, любимката“, „Зазел, човешкът-пушка“, „Зазел, чудото на света“, „Зазел, грациозната“ и „Зазел, единствената дама гимнастичка“ са някои от прякорите, които й дава публиката.
Изпълнението на Зазел не прилича на нищо, което публиката е виждала досега, и тя бързо печели почитатели.
Всички вестници започват да отпечатват материали и новини за невероятните ѝ подвизи, а читателите им изглеждат нетърпеливи да научат всичко, което могат за смелчагата.
Тя става толкова популярна, че се налага да започне да изпълнява каскадите два пъти дневно. През повечето време тя разпродава билетите за изпълнението си светкавично и заблестява в различни зали в Западна Европа. За едно представление тя успява да привлече около 10 000 души, което за времето си е повече от похвално.
Мускулната ѝ сила ѝ позволява да издържи на шока, а силното ѝ присътвие и концентрация ѝ помагат да направлява полета си И сътветно да получава бурни аплодисменти.
Наранявания и инциденти
Говорим си за...
Макар че Зазел си спечелва репутацията на фантастична изпълнителка на въздушни номера, не всички нейни представления преминават безпроблемно. По време на номера си с оръдието тя получава редица наранявания, като Кралският аквариум е мястото на първата ѝ злополука.
През 1879 г. ѝ се случва друг инцидент в Портсмут. Мрежата, която трябва да я улови при падането ѝ, се разпада и тя пада през нея.
За щастие, тя не чупи нито кост, но сериозните наранявания, причинени от инцидента, я лишават от възможността да направи представление на следващия ден. Редица вестници по онова време продължават да изразяват възмущението си от хората, които са рискували живота ѝ по този начин.
През 1879 г. Зазел отново пада от голяма височина, по време на представление на трапец в цирк „Чатъм“ през декември. Тя обаче имала късмет да се хване в обезопасителната мрежа.
„Убита съм“ - не спирала да повтаря, докато я смъкват от платформата. За щастие, тя не загива, въпреки че е получава ужасни наранявания. От друга страна, собственикът на цирка не объръща внимание на нараняванията ѝ и я принуждава да се върне на сцената в рамките на половин час. Зазел завършва представлението си с превързани ръце и аплодирана от възхитената публика.
Жената, която оцелява
По-късно Роса Рихтер се омъжва за Джордж Оскар Стар,който агент на пресата по професия. През 1886 г. двамата основават оперната компания „Стар“. По-късно Роса се завръща в цирка и използва опита си, за да научи обществеността за значението на безопасността в каскадите.
Когато остарява и се пенсионира, тя и съпругът ѝ се връщат в Лондон. На 8 декември 1937 г. тя умира в болницата Camberwell House в Пекъм.
