Великденското изкушение: Как и откъде се е появил козунакът?

В българската празнична кухня това лакомство навлиза в началото на XIX век.

Както в митологиите на някои древни индоевропейски народи светът се крепи върху три огромни кита, така и празничната великденска трапеза постига своята ритуална завършеност чрез три основни продукта – боядисаните яйца, агнешкото и козунаците.

5 рецепти за великденски сладкиши, които не са козунак

Без тях празникът би изглеждал непълноценен. Те определят неговия кулинарен облик и на трапезата стоят сякаш пренесени от древността, макар че това не е точно така. Никой от тези продукти не е официално канонизиран от християнската църква.

козунак
Снимка: iStock

За великденската трапеза в църковните предписания е казано единствено, че трябва да бъде богата, блажна и празнична. Никъде не са споменати нито яйца, нито козунаци, а още по-малко популярните в католико-протестантския свят шоколадови зайци.

Печеното агне и боядисаните яйца присъстват в ритуалите на различни древни религии и митологии, поради което тяхното проникването в християнската празничност изглежда някак естествено. С козунаците обаче не е така.

Модерна приказка

козунак
Снимка: iStock

Козунаците са модерно изобретение на градската култура и са се вмъкнали в празника под натиска на модата и на пазара – двете съвременни религии, способни да преобразят и най-консервативната традиция. Според кулинарни историци първите козунаци са били изпечени от някакъв френски хлебар през XVII век и явно твърде бързо са се наложили като традиционно великденско лакомство в Западна Европа. 

Нека припомним, че в приказката за Хензел и Гретел от Братя Грим къщичката на старата вещица е направена от хляб, а покривът е от изпечен козунак. Тъй като в приказките дори и детайлите изглеждат като сътворени в някакво извънисторично време, то и козуначеният покрив стои сякаш винаги го е имало.

История или измислици

Някои български етнографи опитват да свържат появата на козунака още с ранното християнство и с прехода от кръвна към безкръвна жертва. От техните разсъждения излиза, че кравата като древно жертвено животно е била заместена от кравай, а козелът - от козунак.

Подобни лингвистични упражнение са несериозни и леко напомнят за някои романтични възрожденски теории на Георги Раковски. Според него санскритският език всъщност е бил български, а думата означавала “сам скрит”, т.е. таен език, както и Наполен всъщност произхождал от българско коляно, а името му означавало „на поле он” или човек насред полето.

козунак
Снимка: iStock

Етимология и носталгия

У нас импозантният великденски козунак се появява към края на XIX и началото на XX век. Той е продукт на външни влияния, на градската култура, а не на традиционната селска празнична кухня. Думата козунак е влязла в българския език от румънското cozonac - баница с грозде.

В румънския език пък думата е дошла от гръцкото kuzunaki, което означава звънче и, изглежда, е свързано с хaрактерната форма на гръцките великденски козунаци по онова време.

В речника на Найден Геров думата козунак липсва. Първото ѝ споменаване е в речника на А. Дювернуа (“Словарь болгарского языка”, Москва 1889 г.). Там като синоним е посочен традиционният празничен кравай.

В началото на миналия век козунакът вече е бил сравнително добре познат у нас. В спомените си “София преди 50 години” (1946 г.) журналистът Георги Каназирски-Верин разказва как в по-изисканите софийски кафенета, които се опитвали да наложат европейски стандарти, можело да се поръча виенско кафе с резен козунак. Подобни споменавания на козунака като нещо модерно и все пак достъпно се срещат и в мемоарите на други автори от онова време.

Автор: Ясен Бориславов

Прочетете още:

 

Хороскоп за деня

Магическата топка
Попитай Магическата топка
Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня

Авторите

Оферти