Голяма част от великденските обичаи имат далеч по-богато минало, отколкото хората предполагат.
В повечето ритуали, с които свързваме празника днес, са вплетени езически традиции. Ето част от тях:
Червеното яйце
В много митологии яйцето се приема като символ на живота. Персите дори вярвали, че Земята се е излюпила от гигантско яйце. А самата традиция, в която яйцата да се боядисват, се е зародила далеч назад в хилядолетията, много преди християнството.
Великденският заек
Преди много години имало традиция да се принасят зайци в жертва на саксонската богиня на пролетта Астра (или Истра). От нейното име идва ѝ наименованието easter.
Според една от легендите Истра е могла да се преобразява в заек. А за първи път великденският такъв е споменат в немска приказка през 15-ти век.
Постите
По предхристиянски обичай в деня преди началото на постите се провеждали карнавали. Дори след налагането на религията някои от тях остават. Най-известен в Европа е карнавалът на Mardi Gras, последният ден, в който било разрешено да се яде месо и да се пие мляко. След него започват Великите 40-дневни пости. Древна езическа традиция е денят, в който започват постите, да е за публично покаяние.
Огънят
След като векове наред църквата се борила с разпространения в цяла Европа езически обичай на палене на огън по време на Страстната седмица, символизиращ „изгарянето” на зимата, най-накрая се принудила да се откаже от битката. Огньовете на Велика събота били припознати като християнски ритуал, символизиращ възкресението на Светлината на живота от каменната гробница.
Козунакът
В много празници още от древността се използват такива „кръстосани” сладки хлябове, от които произлизат днешните козунаци. Англосаксонците например приготвяли кръстосани хлябове в чест на Истра, като се смята, че тези кръстове представлявали четвъртините на луната и връзката със земята.