В навечерието на 24 май – Деня на славянската писменост и култура, логично си задаваме въпроса дали ежедневно използваме родния език по всички правила или неволно допускаме грешки, които преминават незабелязано, може би дори необмислено.
Грамотността не е за подценяване. Нищо, че в днешните забързани времена правописните грешки не правят впечатление на мнозина. Тя продължава да остава белег, по който се разпознава човека, решил да развива и доказва себе си.
Истината е, че всеки греши. Бързаме, пишем на малки клавиатури, пред очите ни минават хиляди думи дневно. И все пак е хубаво да почетем красивия ни богат език с някои често срещани грешки, които не бива да подминаваме.
Не знам, а не „незнам“
Една от най-масовите грешки в българския език е изписването на отрицателната частица НЕ слято с глагола. Проверката е елементарна – имаме ли налице дума за извършване на действие, то НЕ се пише отделно. Тук има някои изключения, които обаче лесно можете да забележите. Частицата "не" се пише слято с глаголи, които не могат да съществуват без нея: ненавиждам, нехая, негодувам, както и при такива, започващи с недо-: недовиждам, недочувам, недоглеждам.
Пълен член в мъжки род
Кога използваме пълен и кога кратък член? Идентифицираме подлога в изречението, като задаваме въпроса „Кой извършва действието?“ и готово – подлогът винаги е в пълен член. Повечето учители съветват при колебание да заместим с "той" (пълен член) или "него" (кратък член), което в повечето случаи ще ви ориентира.
В или във, С или със
Правилото е всеизвестно. Ако думата след предлога започва с В или Ф, използваме ВЪВ, ако започва със С или З, използваме СЪС. По невнимание обаче и тези грешки са често допускани - особено в онлайн пространството.
Краткото притежателно местоимение Й
И-то с ударение (ѝ) или както го пишем Й в ролята си на кратко притежателно местоимение от женски род често бива забравяно и изписвано като обикновено И в изреченията. При такъв пропуск обаче смисълът на изречението може тотално да е измени или напълно да изчезне.
Множествено число завършващо с двойно ИИ
По невнимание и тук често се намесва Й в края на думи в множествено число. Проблемът настъпва при съществителни, които в единствено число завършват на ИЯ, като „магия“, „ютия“, „сергия“. В множествено число те преминават в „магии“, „ютии“, „сергии“ без и помен за Й.
Тире при сравнителни частици
Въпреки че правилото за употреба на тире при сравнителните частици е много лесно, все повече хора забравят да го спазват при писмена комуникация. Разликата е видна в примери като: „Вървях по хубавия тротоар“ и „Избрах по-хубавия тротоар“. От друга страна, ако използваме сравнителните частици към други части на речта, различни от прилагателни и наречия, тирето отпада: "Най ми харесва тази рокля от онази." или "Той е по светец от папата." В тези случаи би трябвало да поставим ударение върху частицата "по".
Двойно Н
Когато една дума от мъжки род завършва с наставката -НЕН, нейните производни и различни форми се изписват с двойно -Н:
военен > военно; безценен > безценно; скъпоценност
От друга страна с двойното Н понякога се прекалява по навик, особено при думи като:
фин > фина; рожден ден > рожденик; свещен > свещеник; необикновен > необикновено;