Попаднахме на този кратичък, но безкрайно вдъхновяващ текст, който циркулира из Фейсбук и медийното пространство. Не знаем кой е неговият автор, но мислим, че е толкова честен, откровен и мил. Затова го споделяме с вас. Сигурни сме, че онези от вас, над 50, ще го оценят и ще открият себе си в него... (бел. ред.)
***
Вече съм на 50 години и ето какво научих от живота: Кариерата ни ще приключи, родителите ни ще си отидат от този свят, колегите ще ни забравят, но...
Вече съм на 50 години и ето какво научих: Времето минава. Животът продължава. Разстоянието разделя. Децата ни напускат. Любовта си отива. Сърцата се пречупват. Кариерата приключва. Хората идват и си отиват. Родителите умират. Колегите забравят услугите, които сме им направили. Мъжете никога не се обаждат, когато са ни казали, че ще ни потърсят. Но приятелите си остават тук, независимо от разстоянието или времето. Приятелите никога не са толкова далече, за да не са до нас, когато имаме нужда от тях.
Наложили се да тръгнем по самотен и трънлив път, те винаги ще бъдат с нас. Въпреки трудностите, ще се молят за нас, ще страдат, когато ни боли, ще ни подкрепят, ще се борят в наше име и ще ни чакат в края на пътя с широко отворени ръце. Понякога дори ще нарушават правилата, за да бъдат с нас.
Споделете тези красиви мисли с вашите скъпи и верни приятели. Те ще се зарадват.
Още:
-
Единственото нещо, което 40-годишните жени искат от мъжа в живота си
-
Съветите на звездите: 5 трика как да изглеждаме стилни след заветното 40!
-
Сексът над 50: на какво са способни по-опитните жени в леглото
-
40 неща, които неизбежно приемаме, преди да станем на 40
-
Edna жена на петдесет
