Първият ден на годината е посветен на Свети Василий Велики, който е живял през IV век от н.е. по времето на известния римски император Константин Велики.
Животът на светеца е бил изпълнен с богоугодни дела, най-великото от които са основаните от него Василиевски манастири, близо до родния му град Кесария Кападокийска.
Светата обител приютявала бедни и сираци, подпомагала стари и немощни хора. Всеки нуждаещ се можел да получи подслон, храна и грижи във Василиевските манастири.
Днешният празник е известен още като Обрезание Господне. Тогава новороденият Исус е бил занесен за пръв път в църквата, където по еврейски обичай е бил обрязан, т.е. бил кръстен по Старозаветните ритуали.
В българския народен календар Васильовден се нарича Сурваки. Младите сурвакари обикалят къщите и сурвакат стопаните с дрянови клонки, преплетени и украсени с цветни конци, пуканки и сушени плодове.
Домакините даряват малчуганите с плодове, орехи и колачета. Смята се, че къща, която е била посетена от сурвакари, ще бъде с пълни хамбари и животни през годината, а хората в нея – здрави и благословени.
На трапезата се поднасят печена кокошка или пуйка, свинско със зеле, погача, тиквеник, жито, ошав, мед и орехи, както и баница.
На днешния ден празнуват всички, които носят имената: Васил, Васила, Василка, Веселин, Веселина, Василена, Василина, Весела, Веселка, Васка, Веска, Вълчо, Вълко, Вълкан, Вълкана, Въла, Въло.
