На 1 януари отбелязваме обрезание Господне и празнуваме деня на Василий Велики. На осмия ден след раждането си младенецът Исус е бил занесен за първи път в църквата, за да бъде посветен на Бога. Обрезание Господне всъщност е Старозаветното кръщение и тогава Исус Христос е бил обрязан по еврейски обичай, което символизира изчистване на човешките прегрешения.
Първият ден от годината е по-известен като Васильовден. Тогава почитаме паметта на Свети Василий Велики, който се е родил през 330 г. по време на управлението на император Константин Велики и починал на 1 януари 379 г. в римския град Кесария (днес гр. Кайсери в Турция).
Василий е бил буден и начетен младеж, който завършил с отличие училището в родния си град, а по-късно продължил образованието си в Константинопол и Атина. Макар че получил богати познания по философия, математика, астрономия, литература и медицина, светската кариера не го привличала. Младият мъж започнал да набляга на богословските науки и това белязало бъдещия му житейски път, а приятелството му с Григорий Богослов спомогнало да направи своя избор.
Василий е бил покръстен в християнската вяра във водите на река Йордан през 357 г. и след това предприел пътуване до Сирия, Палестина и Египет, за да се посвети в духа на монашеството. Поразен от способностите на монасите – аскети да се въздържат от вода, храна и сън, той решил да им подражава.
Година по-късно той се завърнал и основал манастир в семейното имение, заедно с брат си, майка си и сестра си. Събрали се и ученици – последователи, които приели неговия аскетичен начин на живот. Не след дълго Василий проумял, че пълното отшелничество застрашавало слабите, но не приемал и монасите, които се интересували главно от икономическите си интереси.
Така свещеникът избрал смесената форма на монашеското житие, обединяваща най-доброто от аскетизма и подвижничеството. Василиевските манастири станали известни със своята благотворителност и подпомагали бедни и немощни хора, както и сираци и вдовици.
За Свети Василий се носи легенда, че сам е предсказал деня на смъртта си, но и извършил паметно дело. В Кесария живеел еврейски лекар, който се славел, че можел с точност да посочи смъртния ден на болния. Разболял се тежко и Василий и извикали юдейския доктор. След като го прегледал, казал на близките му да се подготвят, защото болният нямало да доживее до вечерта.
Разбирайки за съдбата си, светията се обзаложил с лекаря, че ако доживее до другия ден на обяд, ще покръсти юдеина в християнската вяра. Сигурен в правотата си, лекарят приел облога. Василий силно се молил на Бог да удължи живота му с няколко часа заради спасението на евреина. На другия ден повикали отново доктора, който не могъл да повярва на очите си, след като видял живия поглед на смъртника и приел да бъде кръстен от самия Василий.
Като се върнал у дома си след последната литургия и кръщението на лекаря, светията предал блажената си душа на Бога. Това станало на 1 януари 379 г. Затова на този ден се отслужва света Василиева литургия.
В народния календар Васильовден е известен още като Сурваки. Традицията е малки деца да обикалят къщите и да пожелават благоденствие и здраве на стопаните като ги потупат по гърба с дрянови сурвачки. Малчуганите казват наричания за пълни кошари и хамбари, здраве, жилаво като дряновата клонка и къща, пълна с детски глъч. От своя страна домакините даряват сурвакарчетата с гевреци, лакомства и дребни пари.
Трапезата на този ден е празнична и богата. Обикновено менюто е печена пуйка или кокошка, баница с дрянови клонки и късмети и ошав. На масата има мед, орехи и жито. Задължително храната се прекадява с тамян, за да бъдат прогонени злите духове.
След дългите и тежки празнични софри, нека започнем новата година като отидем на църква и благодарим за благоденствието и здравето си. Това ще бъде не само добро начало на започващата година, но и положителна нагласа за всички предстоящи събития.
На този ден празнуват: Васил, Василка, Веселин, Веселина, Василена, Весела, Веселка, Васка, Веска, Вълчо, Вълко.
