Асен Иванов Босев е е роден на 22 ноември, през 1913 г. в село Руска Бяла (Врачанска околия). Фамилното му име идва от прякора на дядото – Босия, свидетелстващ за крайната бедност. Докато е ученик в прогимназията в Мездра, малкият Асен всеки ден, в продължение на 3 учебни години, изминава по 10 км пеша, за да посещава училището, тъй като семейството му няма пари да му наеме квартира.

Творчеството на Асен Босев възлиза на 107 издадени (и безброй пъти преиздадени) книги. Той се утвърждава като детски поет.

Асен Босев оставя огромен отпечатък в българската литература със своите забавни и леко шеговити стихотворение за малки и големи, които са символът на нашето детство и всички помним и до днес.

Днес ви предлагаме да си припомните едно от най-незабравимите му стихотворения.

***

Ех бре, че е Ванко,

страшен забраванко!

Прави той, що прави,

нещо ще забрави.

Вижте го — по друма

връща се за гума,

после пък се мръщи:

моливът е в къщи.

Ето — всички в клас

днес четат в захлас,

само Ванко там

се черви от срам!

— Нямаш ли си книга? —

Ванко мига, мига:

— Имам, но у нас

я забравих аз.

Всички му се смеят,

закачливо пеят:

— Гледайте го Ванко,

Ванко забраванко!

Тръгва за дома си,

сякаш без ума си —

няма си бре, братя,

шапка на главата.

— Ванко, що направи,

шапката забрави! —

Их, че неприятно,

връща се обратно.

А на закачалката

шапката му, жалката,

вика: — Бре, стопанино,

а бре, забраванино,

що ме ти остави,

що ме ти забрави? —

Шапката си дивна

Ванко смешно кривна,

но навън сега

правят си шега.

Викат му децата:

— Няма ти главата!

Де си я оставил,

де си я забравил?

Ванко пръст веднага

на челото слага:

— Тук ми е главата,

върху рамената!

Ех бре, че е Ванко,

страшен забраванко!

***