„Вайръл стихове за секс и драма“ за женствеността като октопод: „У нас има страх от тези, които не играят ролята на „добрата съпруга“

Време е за втората доза разговор с Антония Антонова и Цветелина Вътева от „Вайръл стихове за секс и драма“.

Вижте първата част от интервюто с Антония и Цветелина тук ► „Вайръл стихове за секс и драма“ за удоволствието да наричаш нещата с истинските им имена

* * *

Текстовете ви са най-често определяни като социална сатира, но в някои от тях разбираемо усещаме и по-гневен тон. Спомняте ли си за тема или ситуация, която ви е разтърсила толкова, че да не желаете да си поставяте каквато и да е цензура?

Антония: „Цензура“ е тежка и грозна дума и като цяло гледам да не опирам до нея в живота си. Ако си поставяхме „цензура“, нямаше да правим това, което правим. Разбира се, има много начини човек да каже едно и също нещо. Много са ситуациите, които предизвикват гняв у мен, в споделеното ни ежедневие като общество. Нерядко този гняв изисква употребата на вулгаризми. Избягвам самоцелната такава иначе. Тези неща се усещат – кога ти идва отвътре, кога си се напънал да звучиш някак си. Конкретните поводи за гняв са много. България, с цялата ми любов към нея, сама по себе си е един конкретен повод.

Цветелина: Темата за насилието ме провокира значително. Както и темата за психичното здраве. Цензурата върху определени теми вреди върху свободното им обсъждане, което ги утежнява, при положение че са достатъчно тежки.

Още от Свободно време

За какво ви се иска да ги е грижа повече хората в България?

А: За собствената им душа. Духовният живот наоколо бедства. И оттам идват редица проблеми. Има основни положения в живота, които са отвъд бита, отвъд материалното, отвъд консумеризма, отвъд „почивчици на Малдивчици“, като се казва в една творба на колежката. За тези неща ми се ще да ни беше повече грижа. Хората наоколо масово приоритизират стряскащо повърхностни и посредствени интереси и занимания.

Ц: За Другия. За законите, за смисъла на това да се спазват. За детското здраве и израстване, за живота на изхвърлените от обществото възрастни или хронично болни хора, за животните, за планетата. Сигурно звуча подозрително лява, но това е положението.

„Вайръл стихове за секс и драма“ предлага един интелигентно безпардонен хумор, който рядко се среща у нас. Вие самите в едно интервю казвате, че ви липсва подобен подход в България - какъв тип шеги изваждат вас от равновесие и бихте искали да останат в миналото?

А: Благодаря. Шегите, които ме изваждат от равновесие са тъпите и посредствени шеги.

Много хора си мислят, че хуморът им не се харесва, защото обижда околните, без да се замислят, че може би е просто плосък и всъщност затова не се харесва. Не е достатъчно да кажеш нещо расистко или сексистко в общество, в което тия неща не изискват особена смелост, защото са ежедневие в комуникацията между хората, за да си забавен. Добрият хумор предполага пластове, асоциативно мислене, препратки.

Да кажеш едно, а то да значи друго. Не просто да кажеш „цици, хахааххахаха“. В голяма степен хуморът е мерило за интелекта и общата култура на човека. Човек се смее на това, което разбира и не се смее на онова, което не разбира.

Вицовете сами по себе си ме напрягат. Никога не съм могла да помня и разказвам вицове, а когато някой ми разказва виц, рядко ми е искрено смешно. Смятам, че в разказването на смешки е добре да има авторство и импровизация. Българите сме притеснени хора, страхуваме се да не се изложим, да не обидим някого. Затова се залага на чужди смешки под формата на вицове. На сигурно. Затова като напишеш смешка в чата или в коментар, слагаш сто емотикона – да не би някой да не схване, че се бъзикаш. Само че това е като да се смееш сам на собствената си шега. Мен лично много ме дразни.

Ц: Шегите на тема предполагаемата тъпотия на жените. Изобщо всички жени, които унижават жените. Шегите за мъртви тъщи и свекърви. Шегите за гейове.

Като жени усещали ли сте предразсъдъци срещу дейността ви в страницата (от сорта на стереотипа, че жените например не са добри комици) и какво бихте казали на хейтърите?

А: Един път един господин беше написал нещо от типа на това, че е убеден, че сме грозни, щом пишем така, защото няма как хубави жени такива неща да правят, а пък един друг, като бях написала, че имам младо гадже, въпреки че не съм си направила уста, беше казал, че явно имам пари и книгата върви добре. Демек си плащам за любов, сещате ли се?

Според мен в България има страх от жени, които не играят ролята на „добрата съпруга“. Това е роля, защото в повечето патриархални семейства жената върти всичко и ръководи парада, но се играе един театър, който цели да „поддържа самочувствието“, разбирайте комплексите, на мъжа, според който мъжът е водещата фигура. А той не е. И колкото повече той не е, толкова по-голям е театърът. Това, разбира се е балон.

Парадоксално, в една връзка, в която този театър отсъства, хората са далеч по-равнопоставени, никой не е третиран като голямо бебе, за което трябва да се грижим и пред което да се преструваме. В реалния живот, където хората успяват да бъдат автентични, за да живеят в хармония със себе си, този театър не е необходим. Етикетите се лепят от хора, които имат проблеми да бъдат автентични пред себе си и другите, които се страхуват от пълнокръвно, интимно общуване помежду си. Същите се страхуват и от женствеността. Защото женствеността не е мила и кротка, тя е октопод, както съм посочила в едно свое стихотворение. Много български мъже не са научени как да общуват с жените, страх ги е, страх ги е от огромните дълбочини, които женствеността предполага, който страх прераства в омраза и агресия на едно ниво, били те и по интернет.

Ц: Както казах, аз рядко чета коментарите в страницата, Антония ги следи по-щателно и банва на кило, но да, попадала съм на предразсъдъци. Имаш ли публика над 10 човека, шансът да попаднеш на коментари, от които да ти пилоеректират всички косми, е значителен. Хубавото е, че не се задържат за дълго. Антония има бързи пръсти.

С вас споделяме мнението, че Брад Пит в пола е секси, както и написахте наскоро – но какво не му харесват останалите?

А: Вероятно именно това. Че е секси в пола.

Цветелина: Честно казано, Брад Пит ще е секси дори ако се появи на премиерата на дебютния филм на „Комиците“, в който играе Любо Нейков и е обут в гуменици и облечен в балетна пачка и мохерен пуловер. Не знам какво не му харесват. Не знам и на Леонардо ди Каприо какво не му харесват.

Това, че някой е популярен, талантлив и красив, не значи задължително, че не става. Хорат много обичат да коментират стила, живота и постъпките на известните, което е чаровно, ако се вписва в традицията на доброжелателното клюкарство, но е жалко, когато е с искрена злоба и зле прикрита завист. Брад Пит едва ли се интересува от мнението на Гина Раденкова от Хасково, защо тя трябва да се интересува от него, че и да коментира полата му?

Говорим си за...

Има ли мъж или жена, които могат да ви накарат да напишете цяла стихосбирка за тях?

А: Ами да, разбира се, човек като е влюбен, и пет стихосбирки може да напише според мен.

Ц: Майка ми и баща ми.

В какви клишета, които пречат, ви се ще жените да не влизаме?

А: Много са. Веднага ми хрумва това, че жената трябва да е конкретно някаква, за да я харесват мъжете и ако не е такава, няма да я харесва никой. Изобщо, че трябва да покрива определени критерии, за да бъде харесана и „взета“. Че трябва да поддържа „мъжкото самочувствие“, като тук, както вече казах, се визират комплекси. Че женствеността има една единствена форма и тя обикновено се изразява в пасивна роля. Това са пълни глупости. Лъжа и лицемерие. Любовта и уважението между хората не стъпват върху такива неща. Пълноценното човешко общуване е отвъд подобни съображения.

Ц: Че сме слабият пол. Че сме нежни, че трябва да сме внимателни, за да си „хванем“ мъж или за да не го изгоним, ако вече сме го „хванали“. Че трябва да сме слаби и винаги с перфектно обезкосмени крака. Че трябва да сме винаги усмихнати и да мислим позитивно.

Ако можете да се обърнете към жените в България, както в момента, какво бихте искали да им кажете?

А: И на жените, и на мъжете бих казала да слушат и следват сърцето си, ако изобщо аз съм човекът, който трябва нещо да им казва.

Ц: Да не се срамуват, да имат кураж. Да знаят, че винаги има надежда. Че хоризонтът винаги е там, дори когато не се вижда. Че има път и протегнати към тях ръце. Че, както казва Дъмбълдор, „светлината винаги е там, само трябва да има кой да се сети да светне лампата“.

Прочетете още: