Лежа на меката трева, тосканското слънце ме гъделичка нежно по носа, а главата ми е приятно замаяна от чашата Кианти и спомена за умопомрачителните гледки на път за въпросната поляна.
La bella Toscana!
Мисля да остана тук завинаги. Ще уча италиански, ще ям пица, ще се излежавам по напечените от слънцето площади и разбира се, ще пия кафе. Черно.
Да се пие кафе лате след 10 сутринта е под достойнството на истинския италианец. Последното е привилегия само на нищо неподозиращите туристи. Въобще в Италия кафепиенето май е занаят. Как иначе ще обясните постоянно пълните кафенета? И ако е така, то аз искам да го изуча.
Колко ли плащат за професионално кафепиене? Съдейки по доволните лица на посръбващите кафе италианци наоколо, явно достатъчно…
Това Kианти наистина ми завъртя главата! Но си струваше, мога да го опиша само като еуфория от малини, дъхава печена слива, горчиви билки, кожа и черен шоколад, избухнала върху небцето ми.
Отварям морни клепки: уви, меката трева под мен се оказва новият ни топ матрак, а слънцето не е нищо друго освен фенерчето, закрепено на челото ми. Под завивката съм с фенерче на главата и книга за Тоскана в ръка. Жалко!
А така ми се искаше наистина да бях там! Четивото определено си го бива, щом така неусетно ме транспортира на онази слънчева Тосканска поляна.
Усещам сърбеж в носа. Съвсем реален. С добре отиграно движение потискам напиращата със страшна сила кихавица. За малко! Само каква щеше да стане! До мен на креватчето спи нежната причина за моята среднощна романтика с фенерчето.
Правилно се досетихте - бебка има вградени датчици за шум и светлина, и щом те се активират, тя мигом сяда в креватчето, озърта се в тъмното и надава вик: МАМА! Ако мигом не се отзова, тя усилва звука и е готова да надава същия вик отново и отново, докато и последният съсед в блока не разбере, че си държа бебето гладно.
Но докато е напълно тъмно и мама диша безшумно, малкият терорист продължава да си сънува сладките бебешки сънища, а мама може още малко да помечтае за поляни, вино и тосканско слънце.
Тихичко прелиствам страницата, но не мога да се концентрирам. В главата ми се щурат идеи за семейно пътуване. Тоскана? Винаги съм си мечтала за нея. С бебе? Ех, това променя всичко.
Не се обиждайте, татковци, но това последното вие едва ли го разбирате. За вас нещата стоят така - ходи ми се на почивка, моята мила резервира почивка, отиваме на почивка. Просто, лесно, ясно!
Откакто се е появил новият член на семейството обаче, организацията на семейната почивка си е всичко друго, но не и проста работа. На мен се пада сизифовата задача да побера в един единствен куфар всички жизнено необходими книжки, плюшки, топки и камиончета, любимото одеалце на бебето, дрешки и обувки за всякакви ситуации, една торба с хомеопатия за всеки случай, ножички, пинсетки, памперси, мазилца за дупе и други козметики, гърненцето…
Мисля си за всички неизвестни, които трябва да взема под внимание, за подводните камъни, които да избегна и за десетките форуми, които да изчета. Залогът е висок. От моята предвидливост, информираност и умение за справяне с катаклизми от всякакво естество зависи, дали почивката ни ще е наистина отдих или просто пилене на нерви. Добре, че майчинството ме е направило куражлийка.
Ерго успешната семейна почивка с бебе и малки деца не е мисия невъзможна, а просто обект на добро проучване, информирани избори и стегната организация. Така де, все пак длъжностната ми характеристика на майка твърди, съм мултифункционална по подразбиране.
Визуализирам си приказни дъхави поляни, осеяни за разкош с кипарисови дървета, бонбонено боядисани къщички със залющени зелени кепенци, романтични средновековни градчета с наклонени каменни кули и разбира се, ммм… най-вкусните пици на света.
Поглеждам към сладко спящата ми дъщеричка. Реших се. Искам да изживеем всичко това с нея.
Стягай се, Тоскана!
Автор: Красимира Минкова
Прочетете още:
Не, честно, не искаш жена като мен...
Влудяващият порив на една жена
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
