Отправили сме се на едно различно пътуване. Пътуваме из земята на Тураджа, земята на скалните погребения, на къщи, в които с години, наред с живите, спят мъртъвци, на разкази за отвъдното и най-зашеметяващите погребални церемонии, направили Южен Сулавеси топ туристическа дестинация. Но не си мислете, че това е познатият ни туризъм със слънчеви плажове и сервитьори, разнасящи табли с коктейли. Тук властва нейно величество традицията и нищо не може да промени вярванията на местните. И така е от хилядолетия!
Добре дошли в земята на Тураджа! Дали ще е приятно пътешествието… не сме сигурни. Но любопитството ни води здраво за носа. Как е възможно изобщо да не сме чували за това… странно място на планетата?
Тураджа са етническа група, коренното население на планински район в южната част на индонезийския остров Сулавеси. Етносът съставлява малко над милион души, от които 450 000 живеят в района на Тана Тураджа ("Земята на Тураджа"). По-голямата част от населението е християнско, малка част са мюсюлмани. Най-характерното за този народ е, че все още пази своите анимистични вярвания, известни като алюк, означаващо "пътя“.
Индонезийското правителство е признало анимистичните им убеждения, както Алюк да Доло ("Пътят на предците").
Анимизмът е система от вярвания, която не приема разделението на тялото и душата. За анимистите души имат и животните, и растенията, както и други материални обекти. Тази нагласа се среща при малките деца и първобитните племена, които не могат да си обяснят по друг начин явленията, чийто механизъм не разбират. Бушуващите стихии се обясняват с божествения гняв, който хората се опитват да успокоят с изкупителни жертвоприношения. Тази мисловна система е стара колкото човечеството. В наше време тя се открива у 150 млн. анимисти във всички краища на света.
Думата Тураджа идва от езика Бугис и означава "хора на възвишенията".
Тураджа са известни с техните сложни погребални ритуали и издълбани в скалите гробници. Но също и с масивните си, островърхи традиционни къщи, известни като тонгконан - изрисувани с невероятни цветни рисунки върху изящни дърворезби.
Погребалните ритуали на Тураджа са важни социални събития, които продължават по няколко дни и на които обикновено присъстват стотици хора.
Преди 20-ти век, Тураджа живеели в автономните си села, където практикували анимизма и били сравнително незасегнати от външния свят. В началото на 20-ти век, холандски мисионери започнали да представят на местните християнството. Днес, въпреки че повечето Тураджа са католици и протестанти, те продължават да следват хилядолетната анимистична традиция и ритуали.
Районът Тана Тураджа се превръща в икона на туризма в Индонезия. Днес планинците имат статут на знаменитост, заради това, че са успели да съхранят уникалните си традиции и са отворени да ги представят на света.
Погребенията са част от ежедневния живот тук – всеки знае кога и къде има погребение. И… гостоприемно упътва туристите натам!
Гидът ни Корнелиус казва: „Късметлии сте! Утре има погребение! Ще можете да го видите!“ Така съобщава новината, все едно ще видим най-невероятно забавното нещо на света. Няма да крием, че изобщо не сме въодушевени. Звучи направо ужасно. На нас… така ни звучи. Но защо не звучи така на хората Тураджа? Защо те говорят с такава лекота за погребенията? Имаме ли моралното право да отидем там, където се очаква да има семеен ритуал на мъка, плач и раздяла?
Корнелиус ни обяснява съвсем спокойно, че всеки е добре дошъл на церемонията, но е добре да поднесем на семейството дар – може да са няколко килограма захар, или картон цигари. Роднините, приятелите и съседите, ако са по-заможни, поднасят като дар прасе или бивол.
Местните нямат нищо против да снимаш по време на церемонията. Дори ще те почерпят с кафе, бонбони, дори и със специално приготвената храна от жертвените животни. Затова се предполага, че след като ще направят разходи за туристите, добре би било туристите да поднесат също нещо на семейството.
Погребенията на Тураджа изобщо не са евтини събития. Понякога семействата пазят труповете на мъртъвците в домовете си в продължение на години, докато не съберат достатъчно средства, с които да организират подобаващото за един Тураджа погребение.
Научаваме, че едно тукашно погребение изисква жертвоприношението на минимум 24 бивола. Цената на обикновен воден бивол, сивите на цвят, тръгва от около 3000 щатски долара. А най-желателно и престижно е да се принесе в жертва бивол с окраска в бяло и черно. Цената на такъв е доста по-висока.
Ако се направи сметка на разходите на едно погребение тук, то Тураджа трябва да се смятат за доста по-богати от индонезийците в другите части на страната.
Тураджа живеят много бедно, за да могат да посрещнат своите погребения!
В йерархичното общество на Тураджа, жертвоприношенията на биволи демонстрира стандарта на семейството и следва вярванията, че животните са тези, които придружават починалия в следващия му живот.
Скоро стигаме до мястото, където вече е започнало погребението, на което ще присъстваме. Отдалеч се чува глъчка, но най-поразителни са писъците на уплашени животни. Колкото повече приближаваме, откриваме, че това са прасета, подготвени за жертвено клане. Трудно е да се опише емоцията, която ни връхлита, чувайки плача на обречените създания.
Огромно пространство е заградено за днешната церемония. Това погребение ще продължи пет дни. Днес е първият от тях.
Воден бивол е завързан в центъра на терена, насред редицата павилиони, където са подслонени гостите. Това са близки и далечни роднини, съседи, приятели на починалия и семейството, представители на общината. Всеки павилион е изработен специално за това погребение и си има номер. По тези номера се извикват гостите, за да се съобщи какво са дарили на семейството. На висока платформа е поставено тялото на починалия. Всъщност човекът се е споминал преди 6 месеца, но едва сега всички от семейството са успели да се приберат от близо и далеч, за да присъстват на церемонията. Нещо задължително за един Тураджа.
Биволът, завързан в центъра на събитията, ще бъде убит с едно точно и бързо движение от острието на някой от присъстващите мъже - гърлото му ще бъде прерязано. Картина, на която не искаме да присъстваме. Биволът плаче! Няма по-покъртително и ужасно чувство от това да си свидетел на нечия беззащитност и да си безсилен да му помогнеш. Някои от туристите припадат, защото никой не е предупреден на какво ще стане свидетел. А и няма как да знаеш точно в кой момент от погребалната церемония ще попаднеш.
Месото от убитите животни ще бъде разпределено между членовете на семейството.
Обсебени сме от въпроси като… извинение ли е културата за жестокостта, която сполетява много животни, използвани в жертвени ритуали на много места по света.
Следва продължение…
Гледайте впечатляващия филмов разказ за Тураджа в събота, 24 октомври, от 13:00 ч. по телевизия Диема.
Какво ще се случи в епизода можете да видите в следващите 2 видеа:
В официалния канал на "Без багаж" във Vbox7.com можете да гледате всички епизоди на предаването.
* * *
Прочетете още от "Без багаж" в Edna.bg:
Необикновеният дом на романтиката
Флиртове на 15 метра дълбочина
Най-възмутително вкусното кафе в света
Стряскащата тайна на остров Бали