Казват: "В любовта и на война всичко е позволено."
Но дали наистина е така? Или по-скоро дали наистина е редно да бъде така? Уж твърдим, че никога не бихме сторили нещо, което би навредило на някой друг, за да не привлечем същото към себе си.
Но когато стане въпрос за нашите желания и чувства, като че ли не се замисляме много. Изведнъж се превръщаме в егоисти и сме способни да пометем всичко и всеки изпречили се на пътя ни. За някои да пожелаеш чуждото е наглост, за други – най-съкровената мечта, за трети... най-голямата болка.
Възможно ли е да съществува такава любов, толкова силна и величествена, че да унищожи друга, за да оцелее и това да не бъде лошо. Да, всеки би казал, че това е невъзможно. И всеки би ти припомнил една от Божийте заповеди: Не пожелавай жената/мъжа на ближния/ближната!
Но нима е толкова грешно да се бориш за това, което цял живот си търсил, било то и да е в нечии чужди ръце?
Казват и друго, че влюбените са двете половини на една душа. Но само защото не си срещнал своята половина по-рано трябва ли да я подминеш, когато я разпознаеш в отсрещните очи? По-лесно е да продължиш, надявайки се, че ще ти се случи отново.
В 95% от случаите това не се получава. Как можеш да продължиш да живееш, обсебен от една мисъл, от една идея, от едно чувство. От един въпрос, с една надежда и две сълзи.
Как можеш да приемеш, че ти си по-малко значим, че заслужаваш да си по-малко щастлив... И въпреки, че знаеш, че ако се отнасяш с благородство към останалите, това ще те направи по-добър, по скоро си готов да започнеш битката за себе си.
Аз искам да бъда добър човек и да се отнасям с доброта към света, но аз също така искам да запазя и себе си. Любовта е най-голямата сила. Тя не се нуждае от въпроси, съмнения, суета и предразсъдъци. Тя е магия.
Тя просто се случва и тя е тази, която те прави по-добър. Нима като обичаш някой, който не е твой, това те прави лош? Нима някой може да нарече любовта грешна? Няма грешна любов. Любовта винаги е правилна, когато идва от сърцето.
И нима някой ще отрече, че когато събереш двете половини, няма да си в полза на света?
И да, винаги ще има някой наранен... Но такъв е животът, такива са неговите правила – "изяж или бъди изяден".
И като че ли, повече ми харесва мисълта: "Правете любов, а не война."
Всякаква любов... постигната дори с цената на малка война.
Автор: Виктория Стоянова
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
