В подножието на Хималаите, на брега на Ганг с около 60-тина хиляди жители, се е разгърнал Ришикеш. Наричат го град на мъдреците, град на йогите, свързан е с Вишну, свързан е с Шива. От Ришикеш започват поклоннически маршрути, медитацията тук и потапянето в Ганг те приближават до по-бързото освобождаване от цикъла на прераждането. Последователите на йога идват тук, за да се учат в многобройните ашрами наоколо.
Ашрам в древна Индия наричали домът на мъдреците. Обикновено се намирал на някое отдалечено място - в планината или в гората.
Днес понятието ашрам се използва за обозначаване на духовна или религиозна общност, към която се присъединяваш за медитация, молитва, ритуал и духовно обновление.
Основната цел на ашрама, като правило, е да служи за духовното развитие на своите членове чрез изучаване на свещените текстове, йога, медитация и мантри.
Религиозният лидер на ашрама дава на своите последователи духовно знание, което той самият вече е получил от своя гуру и успешно прилага в практиката. Ашрамите са място за религиозни и образователни, издателски и благотворителни дейности.
Думата ашрам произлиза от думата асрая - на санскрит означаваща "защита".
Тези обители осигуряват безопасно място за личностно развитие и преследване на духовни идеали. Това е пространство за среща на съмишленици, за вникване в ползите от йога, Веданта и Аюрведа. Ашрамите са отворени през цялата година.
На всяка крачка виждаме мъже, облечени в оранжево. Това са свами. Думата свами означава монах. Свами може да бъде представител от почти всички известни религии. И тук се крие един много важен момент - свами посвещава живота си на абсолютната истина, извън рамките на различните форми на религиите. Служенето на другите, подкрепата на живота по всякакъв начин, без очакване за награда, те се стремят да бъдат като слънцето, което грее безкористно над света. Някои казват, че това е причината за оранжевите им, с цвят шафран дрехи. Други казват, че оранжевите дрехи са напомняне за огъня на знанието, който изгаря невежество; огъня на трудностите, който изгаря желанието и привързването.
"Киртан е най-лесният и най-сигурният начин за постигане на Бога" - Свами Шивананда
Киртан на санскрит означава "възхвала. Това е пеене на призиви-и-отговори в индийските религиозни традиции. Практиката киртан включва пеене на химни или мантри под акомпанимента на инструменти като хармониум, барабани, чинели и др.
Пеенето съдейства за отваряне на сърцето. Нашето същество се състои от вибрации. Пеенето има дълбок ефект върху нашето тяло, ум и душа и дори върху заобикалящата ни среда. Пеенето е йога на звука. Различните музикални ноти имат съответните им нади, или фини канали в чакрите, енергийните центрове. Санскрит е специален, защото вибрациите на звуците имат пряка кореспонденция със значенията на всяка буква. Така че дори ако ние не знаем значенията на думите, които се пеят, ние ще бъдем в състояние да разберем интуитивно това, което се пее. Именно в това е магията. Първото и най-важно е, да се опитваш да припяваш. Най-важно от всичко е нашето намерение.
По улиците се разхождат необезпокоявани крави. Никой не ги придружава, а животните изглеждат така, сякаш знаят къде отиват.
В индуизма списъкът на свещените животни е дълъг. Слоновете са свързани с бог Ганеша, нага е свещената кобра, маймуните са олицетворение на бог Хануман, кравата представлява майчината любов, алтруизма, добротата. Небесната крава Камадхену се смята за майка на всички богове. Кравите с кафяв цвят се смятат за най-свещени. Индуизмът почита като свещени азиатската мечка, пеперудите, рибите, костенурката, лешояда, антилопата, гарвана, пауна, кучето, водния бивол, жабата и катерицата. И за всяко от тези животни има препратка в някой от многобройните индуистки митове и сказания.
В градовете старите крави, които вече не дават мляко, са оставени да се движат свободно и да се грижат сами за себе си. Обикновено те умират или от естествена смърт или в катастрофа, след което градската управа ги погребва.
Някои ашрами предоставят подслон на такива крави, особено в светите градове като Ришикеш.
Ритуалът на събиране на двете длани пред гърдите и кимване с глава се нарича Пранама. Този жест се използва за поздравяване на гости, за показване на респект от по-млад към по-възрастен, за взимане на довиждане с приятели, роднини и непознати. Пранама се отдава и на почитаното божество.
Ръцете, събрани пред сърцето и поклона с глава, означават дълбок реверанс от сърце и тотално отдаване на ума. Тази почит към Бога, който е и създател, и опора, и разрушител, и владеещ безграничните сили, означава признание за неговото божествено величие, слава и закрилничество.
Когато жестът е предназначен за родители, гуру или учител, с него се поднася уважение и се търси благословия за щастие и закрила в този свят и отвъд.
Започваме да използваме този жест някак от само себе си. Толкова е естествен в своето послание, че телата и умовете ни го изважда на повърхността като нещо, което винаги е било част от нас… Какво има да научим за себе си тук? Изглежда сме още едва в началото на пътя… Индия има тази свръхестествена способност - да те обръща с хастара навън.
Гледайте новия епизод на "Без багаж" в събота, 9 април, от 13:00 ч. по телевизия Диема.
В официалния канал на "Без багаж" във Vbox7.com можете да гледате всички епизоди на предаването.
Прочетете още от "Без багаж" в Edna.bg:
Боклукът за едни - съкровище за други
Недосегаемите: най-тежката карма
За нея ти трябва цял един живот...
Живите богини, обречени на безбрачие