10 топли места в Европа, където да избягате от зимата
Днес честваме Деня на християнското семейство - Въведение Богородично!
6 кристала за по-добър фокус и концентрация
Самосаботирате ли се? Ето защо го правите
Виктория от „Игри на волята“: Разочарована съм от женската коалиция
Защо сънуваме бившия и какво означава това?
ТЕСТ: Ще познаете ли тези 11 български града само по една стара снимка?
Тенденциите в украсата за Коледа 2024
Седмицата преди Великден е изпълнена с ритуални действия, които подновяват свързаността на човека с Христовото съзнание и ценностите, които то внася в обикновения живот. Днешният човек обаче отдавна е прекъснал връзката си със стародавните традиции, много от религиозните обреди и внушения днес са неразбираеми и се прилагат механично.
След десетилетия омаловажаване на религията, сега много от нас следват външните прояви на празника – боядисват яйца и ходят на служба, без да имат възможността да вникнат в дълбочината на огромното поле от възможности, които се отварят в тези свещени дни. Други, помнейки частично вярванията на своите предци, измислят нови ритуали, смесвайки християнство, езичество и нови течения.
Седем дни преди Възкресение символично преживяваме последните дни на Исус, ставайки съпричастни с мъките му и възприемайки неговите уроци и повели. Всички дни са наречени Велики, защото носят специални послания. През първия Христос изгонил търговците от храма, на следващия приканил хората да бъдат усърдни и да развиват своите таланти.
Поучил ги да творят добро чрез дар от сърце и отделяне от насъщния, а не чрез раздаване на излишък. На третия ден една грешница прахосала цял литър скъпоструващо миро, бързайки да помаже Исус. Според някои именно това „прахосничество“ е провокирало Юда към предателството.
Христос обаче има друго послание: че е необходимо да се отдаваме на Господа напълно, без остатък, без да скъпим сили и средства. Така стигаме до Велики четвъртък, ден за пречистване. Руснаците дори го наричат Чистият четвъртък, за да подчертаят времето за пълно обновяване на тялото и душата, отвътре и отвън. В петък се е случило разпъването и смъртта на Исус.
Тогава вярващите отиват на църква и преминават пълзешком под символичния покров на покойника – плащеницата. Това е така нареченото „минаване под масата“. Велика събота е време за последни приготовления за големия празник: Възкресението на Божия син – Великден.
Велики четвъртък за модерни хора
От дните през Страстната седмица най-вълнуващи и наситени с традиции са Велики четвъртък и самото Христово Възкресение. Според Евангелието, четвъртъкът преди разпъването на Божия син е белязан от четири важни събития: Исус умива краката на учениците си, провежда Тайната вечеря и установява Светите тайнства, говори за усърдната молитва към Господа, а накрая се случва предателството на Юда.
→ Как да се храним здравословно на Великден
Едно от основополагащите евангелски събития е Тайната вечеря. Същата нощ Исус умил краката на всеки от своите ученици, предавайки им най-ценния урок – за смирението. Какво е смирение?
Във всеки случай не е покорство, не е омаловажаване на собствената личност, не е принизяване и поставяне на по-ниско ниво от другите. Смирението – както посочва и самата дума, е влизане в състояние на мир, разбирателство със себе си. Въвеждане на собствената душа в спокойствие и хармония, в един абсолютен баланс с всичко наоколо.
Много духовни учители казват, че изворът на щастието е в самия човек. Само в своята същност можем да намерим причини за радост. Защото ако нашето щастие и покой зависят от външни обстоятелства, от заобикалящите ни, с всичките им мъки, болки и проблеми, естествено няма как да постигнем пълен вътрешен покой. Защото светът навън ври и кипи. Светът вътре в нас е такъв, какъвто ние сами го изградим. Колкото и да звучи просто, вероятно това е сред най-сложните уроци, които човек научава през земното си въплъщение.
Противодействащата сила е егото. Егото, което ни помага да вършим ежедневните си задачи, да обгрижваме нуждите на тялото си, да взаимодействаме с другите хора. Егото е необходимост, без която животът е невъзможен. Но пак то – егото, ни пречи да въведем в себе си хармония и спокойствие. То ни провокира да се състезаваме, да успяваме, да бъдем над, повече и по-добри от другите, то е анти-спокойствие, една вечна борба за място под слънцето.
Смирението е пътят, начинът да се постави юзда на егото и да се постигне чистото радостно съществуване, за което всеки човек – осъзнато или не, мечтае. Та, какво е смирение? Това е живот в мир и помирение с всички, включително със себе си. Да не укоряваш, да не съдиш, да прощаваш, разбирайки дълбочината на всичко, което се случва.
Да не изискваш перфектност, да не заклеймяваш заради грешките, които са част от човешкия път. Човек придобива познания и опит чрез грешките си и всеки – грешниците в библейски смисъл, са всъщност ученици, които чрез преживяванията си придобиват опит и се приближават към истинските ценности.
Ние не сме лоши по принцип, ние се учим чрез лошите си постъпки. В този смисъл, ценността на всеки човек – включително собствената ни личност, е несъмнена, а признаването на това се нарича смирение. Учителят Петър Дънов казва, че смирението е път към Бога. И е така, защото виждайки Божието присъствие в едно дишащо същество, ние разпознаваме още едно от хилядите лица и проявления на Бог.
Как да претворим смирението в един обикновен човешки ден? Това можем да направим ритуално на Велики четвъртък, повтаряйки прочутото „прекланяне“ на Исус пред неговите ученици, символично закодирано в умиването на краката им.
Днес ние няма да мием крака, нито да се прекланяме пред другите, а ще направим нещо още по-трудно – ще се преклоним пред самите себе си и ще въдворим мир във вътрешното си пространство.
Говорим си за...
Ритуално почистване
Почти през цялата Страстна седмица е забранена домакинската работа. Това е така, тъй като християните отдават мислите си на посланията и символите от последните дни от живота на Христа. Велики четвъртък обаче е отреден за пълно почистване – на дома, тялото и душата. В този смисъл някои домашни дейности са разрешени, но не всички.
В този ден се почиства домът, приготвят се яйцата, замесват се козунаците, но с това се изчерпват така наречените „допустими“ дела. Народната традиция е изработила сложна система от вярвания и предупреждения, които да предпазват незнаещите от действия, които са неподходящи за този ден. Тези сентенции са се предавали като закони през поколенията, дори с риск да се откъснат от първоначалното си обяснение.
→ Как да съхраняваме боядисаните яйца
Така например чистенето е не само разрешено, но дори и задължително, но жените не бива да перат. Според една народна сентенция, ако жената пере на Велики четвъртък, както и ако простира пране, ще предизвика ураганни ветрове, дъжд и градушка.
За някогашната земеделска България природните бедствия са били най-голямата опасност, защото унищожената реколта е била равнозначна на гладна смърт. По тази причина са били изработени и редица други забрани: да не се обработват нивите и градините, да не се впряга за работа добитъка, да не се извършват различни ремонтни работи и поправки, а жените да не използват „свободното време“ за своя си работа като шиене и плетене.
Вярвало се е, че четвъртият по ред ден от Страстната седмица е време за цялостно почистване.
На Велики четвъртък е добре да изхвърлим от живота и ума си всички обиди и негативни чувства, които сме натрупали към околните и към себе си. Това кореспондира с определено евангелско събитие. Както знаем Юда излиза по-рано от Тайната вечеря, за да доведе войниците, които ще арестуват Исус. Историята на предателството е известна, както и фактът, че Христос му прощава за стореното. Но това не е било достатъчно условие, за да бъде опростен предателят.
Причината е много проста – сам Юда не е успял да прости на себе си за стореното. Така, сред многопосочните уроци в тази история, стои и важната повеля човек да съумява да прощава и на другите хора, добри или лоши, и на себе си. Пренасяйки този завет в днешния си ден, на Велики четвъртък можем да направим ритуално изчистване от негативите, които сме натрупали. Негативи, насочени към всеки около нас и най-много към самите нас.
Изчистване на дома
Почистването на дома е както буквално действие с прахосмукачка (но не метла!!!) и вода, така и енергийно действие, което се осъществява с божествени енергии. Една от силните и действени енергии е Виолетовият пламък на Сен Жермен.
Той има свойството да пречиства и отстранява всички негативни натрупвания в помещенията. Ежедневните действия, посещенията, отношенията, кавгите и обсъждането на проблеми оставят своите отпечатъци в стаите, в които живеем. Най-затлачени с негативни отпечатъци са общите помещения – кухнята и хола.
Това е като правило, но ако някои съпрузи имат навика да „оправят“ проблемите помежду си насаме в спалнята, очевидно и там трябва да се почисти съвсем щателно от събралите се остатъци. Затова е добре, без да се мисли къде може да има и къде не негативна енергия, да се почисти целият дом. Започва се от най-отдалечения край спрямо входната врата. По правило това са спалните помещения. Мислено се изпълва стаята с виолетов пламък.
→ Как се варят яйца за Великден
Говорим си за...
Представяме си как той се разпространява по всички стени, по тавана и пода и как постепенно запълва целия обем. Изразяваме намерение помещението да бъде почистено. Преминаваме към следващата стая. Обръщаме специално внимание на общите помещения, не пропускаме банята и тоалетната, също и коридора. По този начин вървим към пътната врата.
Накрая изпълваме целия коридор с виолетов огън, отваряме вратата и извеждаме енергията на стълбищната площадка. Когато затворим отново вратата, си представяме как домът ни изцяло е изпълнен с виолетова енергия, която „изяжда“ всичко, което би могло да ни пречи за щастливо и мирно съжителство. След като сме извършили това, минаваме отново по същия път и си представяме как изпълваме помещенията с любов и разбирателство. Представяме си енергията на любовта като светлина, която облива всичко и осветява всяко тъмно кътче.
Някога е съществувал обичай да се запали църковна свещ и с нея да се обходи дома, като се правят кръстни знаци по всички стени, тавани и подове. Вярвало се е, че с това обредно действие се изпъждат всякакви нечисти сили. Църковни свещи се поставяли в ръцете на тежко болни, защото се е смятало, че те имат целебна сила.
На Велики четвъртък трябва да се избавим от вехториите и редица ненужни вещи, за да освободим място за нови, прекрасни неща, които ще влязат в дома и живота ни.
Изберете вещи, които не сте използвали през последната година и очевидно нямате намерение да използвате, и ги изхвърлете без капка жал. Вехториите и „боклуците“ от живота ви не бива да се дават на други хора, дори и да подозирате, че те биха им били от полза. Може би чисто суеверно убеждение е, че ако дарим на някого своите ненужни вещи, благополучието и паричното изобилие ще избягат от нас.
Едно старо поверие казва, че на Велики четвъртък не се изкарва нищо от къщата. Не се дава заем – нито пари, нито вещи. Не бива да се прави услуга дори с домакински прибори и продукти, макар че в близкото минало беше обичайно съседите да отскачат един до друг за чаша брашно или захар. Това вече е минало и все по-малко хора биха изпаднали в подобно положение, но при подобен случай си спомнете, че не е на добро.
Боядисване на яйца
Макар и да изглежда обикновена домакинска работа, боядисването на великденските яйца също е обред, в който се кодират намерения за добро и бъдещо благополучие. Затова се обръща голямо внимание на обстановката и настройката, с която ще се пристъпи към това, както към всяко тайнство. Обстановката у дома е необходимо да бъде мирна, спокойна, без излишно бързане и напрежение.
Атмосферата се изпълва с радост и в умовете се държат само чисти и светли мисли. Стара традиция е яйцата да се боядисват от най-възрастната жена в дома, но в днешно време е много по-ценно и стойностно в този процес да се привлекат всички членове на семейството.
Боядисването може да се съпровожда с разговор за целите на семейството, какво искат да получат и постигнат, какви планове и намерения имат за следващата година. Знаем, че първото яйце задължително се пуска в червената боя, и след като изсъхне, с него се изписва кръст върху детските челца – за здраве и успехи. Следващите яйца може да отразяват въображението на участниците в процеса, да бъдат шарени, весели, украсени по всякакви разнообразни начини.
Великден и любимите ни покойници
На празници винаги си спомняме за нашите покойници – любимите ни хора, които са преминали отвъд и не са до нас, но продължават да живеят в сърцата ни.
С редица обредни действия се опитваме да ги включим в специалните дни, за да ги споделим с тях. Вярва се обаче, че преди Великден душите на мъртвите се „разпускат“ и с това е свързано по-специално действие.
Какво е разпус?
Вярва се, че един път в годината душите на покойниците се „разпускат“. Какво се крие зад тази дума – мъртвите се завръщат за кратко в материалния свят, излизайки от своите гробове.
Според едни те чакат близките им да ги посетят и да им занесат нещо за хапване, а според други по това време душите се смесват с живите и за малко присъстват „на този свят“. Има различни виждания кога става разпускането. Според едни, това е Цветница, според други – на Велики четвъртък. Във всеки случай това става в диапазона между Цветница и Великден.
Според поверието, душите са сред нас до Спасовден или Свети Дух, когато Господ си ги прибира. Някога народът вярвал, че душите на любимите покойници се връщат като пчелички или други малки насекоми, които пият цветните сокове на плодните дръвчета. Така или иначе, в много части на България в ранната утрин на Велики четвъртък се ходи на гробища, на посещение при покойниците от рода, и се подава в тяхна памет.
Още преди Страстната седмица гробовете са почистени и приготвени за празника. На самия ден жените отиват в ранни зори, за да разнесат за мъртвите. Предварително от предната вечер са приготвени подавките – хляб, варено жито, пакетчета с орехи, ябълки и постни сладки. Така нареченото „разнасяне“ се извършва до 9-10 часа, и винаги се прави преди боядисването на яйцата.
Запазени са данни за по-стари ритуали, когато на Велики четвъртък млади жени, пременени в бели дрехи, в пълно мълчание се отправяли към гробищата. Ако трябвало да говорят, те го правели само шепнешком, за да не смутят душите на мъртвите, които вече са сред хората. Знае се, че по време на тези ритуали мъртвите не се оплакват, а се влиза в тихо мислено общуване с тях.
Някъде се раздава вино, другаде – и съдове, за спомен от покойника. Има едно поверие, че близките на покойника трябва да присъстват около гроба му точно на Велики четвъртък, ако желаят да получат материален знак от починалия. Роднините се оглеждат да забележат мушица, птичка, пчелица или друго хвъркато, което с поведението си да им даде някакъв смислен знак. Посетителите на гробищата носят абсолютно чисти дрехи. За предпочитане е те да са изцяло нови, необличани до момента.
