Най-големите уроци в живота идват от онези, които са живели много повече от нас. Разбира се, пътят на всеки е различен, но въпреки това в стремежите си и страховете си, хората са съвсем еднакви. В живота на почти всеки от нас има една мъдра баба, която като пътеводна светлина ни посочва правилния път, стига само да имаме желание да поспрем и послушаме. Днешният текст от писателката и журналист Хана Льош разказва именно за това.
„Бабо, какво е чувството да си почти на 80 години?“
Въпросът възникна на масата за вечеря, между хапките рачешки бутчета, напоени с разтопено масло. Не знам какво имаше в тази конкретна нощ, но по някаква причина в този момент просто трябваше да знам. Никога няма да забравя изражението на лицето на баба ми. Това беше израз, който ми беше почти невъзможно да изразя с думи. Буквално имах чувството, че гледам живота ѝ да минава пред очите ѝ.
След много дълга пауза баба си пое дъх и отговори: "Чувствам го... невъзможно. Ако в това има смисъл."
Само за няколко няколко секунди нашият изпълнен със смях разговор на вечеря с морски дарове стана доста дълбок. Исках да знам повече, но трябваше да разбера как да го направя - и то бързо.
Минути по-късно, след като черупките от раци и изцапаните с масло вестници, които покриваха масата, бяха изхвърлени, баба се озова в задния двор, седнала на стол срещу сестра ми Кейлин и мен. Държах малък диктофон в ръката си, а сестра ми имаше бележник и химикал, чакащи търпеливо в скута ѝ. Бяхме подготвени да водим епизод от Житейските истории на Пиърс Морган: Изданието за баба. Слънцето се скриваше зад хоризонта, макар че почти летният въздух оставаше топъл, докато задавах първия си въпрос.
„Кой е най-запомнящият се момент от живота ти досега?“
„Мисля, че раждането на моите синове. Това е най-голямата радост, да видя как нов човек идва на света, за чието създаване ти си помогнал.“
Това беше лесно. Следващият въпрос щеше да бъде малко по-труден.
„Съжаляваш ли за нещо?“
Говорим си за...
Баба ме изненада, като отговори, преди дори да завърша изречението, с невероятно твърдо и бързо „Не“. Тя продължи:
"Не съжалявам за нищо в живота си."
Разбира се, исках да знам тайната ѝ за това да живее почти осем десетилетия и да не съжалява за нищо.
"Моята тайна е да бъда вярна на себе си и... може би да живея всеки ден пълноценно. Но не съжалявам. Няма нещо, което бих направила по различен начин."
Кейлин трескаво си водеше бележки на пейката до мен, записвайки всяка дума, казана от баба. Попитах я какъв съвет би дала на своето тийнейджърско Аз.
Не се притеснявайте за малките неща. Има толкова много неща, само тази седмица, за които ви чух да говорите, момичета, знаете, този човек и онзи човек, които в голямата схема на нещата наистина нямат значение. Мисля, че това бих си казала. Спомням си как плаках за глупави неща, когато бях на вашата възраст и сега си мисля колко глупава съм била. Разстройвах се за тези неща. Бих се върнала и бих си казала да не се тревожа за дребните неща.
Кейлин попита баба как може да се направи разликата между малките неща и не толкова малките неща.
Моята теория сега е, че ако не е животозастрашаващо, не е голяма работа. Понякога нещата, които смятате за големи, всъщност не са. Вие правите планина от къртичината. Докато преминавате през този процес на живота, ще научите разликата между двете. Ще се натъкнете на огромни кризи в живота си. Ничий живот не е идеален. Животът е свързан с разпознаването на това с какво си струва да се занимаваш - и това не е някакво глупаво гадже или нещо подобно. Когато си тийнейджър, подобни неща се чувстват като криза.
Тя продължи да разказва история за раздяла, през която е преминала веднага след гимназията. Попитах я дали тогава се е чувствала сякаш това е краят на света.
О, небеса, да! А сега и двамата се смеем на това! Това е друго нещо, което бих казала на себе си като тийнейджър - трябва да се смееш всеки ден. Трябва да се смееш на нещо. Дори ако трябва да се смееш на себе си. Мисля, че това те движи напред, да имаш чувство за хумор. Не можете да приемате живота твърде сериозно. Понякога има неща, за които просто не можете да направите нищо и всичко, което можете да сторите, е да се смеете и да извлечете най-доброто.
Кейлин и аз благодарихме на баба за интервюто и трите се запътихме през вече осветената от звезди нощ обратно вътре. Бях готова да покоря света с изцяло нов възглед за живота и въпреки че сега на небето липсваше светлина, сърцето ми беше пълно.
Благодаря, бабо!
Прочети също:
- „Мъдрост се не дава, сал се зима“: трогателният разказ, посветен на баба и силата на спомените
- 11 съвета за хармоничен живот от една 90-годишна жена
- Да се чувстваш най-добре в зимата на живота си: какво трябва да научим за щастието от една 90-годишна жена
- „Никога и заникъде не съм бързала“: 105-годишна жена разкрива тайната на дълголетието
