Зад всяко човешко действие и бездействие има чувства. Ние сме хора и всички до един изпитваме цялата палитра от емоции, които сами интерпретираме несъзнателно. Този цикъл на емоции-чувства-поведение е валиден за всички поколения, въпреки различия в годините и начина на живот.
Защо в днешно време хората все повече проявяват и враждебност един към друг и пренебрегват ценността на топлото общуване? Този въпрос задава Десислава Дамянова – основател на Академия за емоционална интелигентност (АЕИ) и автор на текста.
Сякаш все по-често забравяме да бъдем хора и се оплакваме от самота и липса на топло отношение. Крием болката в душите си, не споделяме страховете си, слагаме маски и общуваме с фалшиви образи, които представяме на другите, за да се впишем, да ни приемат, да получим положителна оценка, да валидираме нараненото и крехко его.
Без диплома за актьорско майсторство, всички сме брилянтни актьори в собствения си живот! От страх да не бъдем наранени се крием зад маските и не изразяваме истинските си чувства или го правим по нездравословен начин, който наранява и разболява. Страхът от отхвърляне и обезценяване, ни държи в емоционален капан. Опитваме се да променим другите, защото е по-лесно да видим чуждите недостатъци и грешки в поведението, но не разбираме чувствата им! Някои хора не забелязват какво причиняват на другите, а други не забелязват какво причиняват на себе си.
Всички хора жадуват да бъдат обичани, защо тогава се чувстваме все по-често самотни? Лошата комуникацията или липсата на такава е пътят към всеки проблем в отношенията. Хората са емоционални същества и всеки носи своята емоционална раница. Бързаме да се ядосаме и сме отбранителни, бързаме да сме критични или пасивно-агресивни. Вместо това, ако общуваме с нежност и готовност да изслушваме, е много по-вероятно да бъдем приети и разбрани.
Живеем в консуматорско и презадоволено общество. По-лесно е да обвиняваме, вместо да се опитаме да разберем. Посочваме за виновни родителите, предците, учителите ни и всички около нас, но бягаме от личната отговорност да погледнем в себе си и да извървим най-важния път към нас самите! Търсим бързи удоволствия, за да си набавим радост с цената на собственото ни щастие и това на близките ни.
Не се справяме с емоциите в нас и егоистично ги проектираме към онези, които ни обичат. Забравяме да бъдем нежни в общуването и препускаме, фокусирани върху благосъстоянието си! Пазаруваме, консумираме, преживяваме и сякаш увеличаваме щастието си, но въпреки това се връщаме на първоначалното ниво, от което сме започнали и отново изпитваме самота и вътрешно неудовлетворение. Защо е така? Защото удовлетворението не е в бързия допамин, с който задоволяваме неосъзнатите си емоционални зависимости, а в емоционалната топлина и нежното общуване между хората, в чувството за принадлежност, да се чувстваме разбрани и приети такива, каквито сме…
Но за да бъдем приети, е необходимо да изразим как се чувстваме, а поколения наред погрешно са възпитавани, че изразяването на чувства е слабост и всички сме свидетели какви са последствията в отношенията между хората от липсата на автентична комуникация. Емоционалната интелигентност ни учи, че уязвимостта не е слабост. Учим се да разпознаваме емоциите си, да можем да ги назовем, да управляваме поведението си и с лекота да изразяваме на глас онова, което чувстваме – без срам, без вина, без страх.
За да се осмелим да излезем от черупките си, имаме нужда от емоционална топлина. Безценно е да имаме някой, на когото да имаме доверие, че ни приема такива, каквито сме! Да ни изслушва, да разбира чувствата ни, да се чувстваме уютно и да сме сигурни, че каквото и да стане, ще бъдем прегърнати от емоционалната топлина
Всички владеем симпатията, но не и емпатията. Чрез симпатията виждаме другите от нашата гледна точка и лесно даваме съвети, когато не сме емоционално ангажирани, докато емпатията ни помага да разберем чувствата на другия от неговата гледна точка и да изслушваме с разбиране. Проявява се в комуникацията, когато е нежна, и оставя другите с усещането, че се чувстват чути, ценени и обичани. Общото за всички поколения е несигурността в изразяването на нежност. Въпреки това различните поколения имат заучени начини, с които го правят под формата на жестове, а всъщност емоционалната топлина, която топли всеки от нас, е в доброто отношение, от което всички се нуждаем!
Ако искаме да имаме топли отношения с другите, откъде да започнем? Всичко започва с нас и нашата готовност да изразяваме чувствата и емоциите си. За да сме способни да общуваме топло, на първо място е важно да опознаем себе си! Да познаваме нашите емоции, да имаме богат емоционален речник, за да вербализираме нашите усещания. Да различаваме емоциите от чувствата и смело да ги изразяваме. Да разпознаваме емоциите и в другите, но за да е възможно, е важно да бъдем наблюдателни, да слушаме внимателно, да имаме желание да усетим другия човек.
Да общуваме без осъждане, без критика, без отхвърляне! Да не даваме непоискани съвети, а да проявим емпатия като сме присъстващи и изслушващи с внимание. Първо да се опитаме да разберем и след това да искаме да бъдем разбрани. Да свалим маските и да не се страхуваме от емоционална близост, защото колкото и добре да играем героя си, накрая се прибираме вкъщи при себе си! Да се прегърнем, да се приемем, да бъдем нежни на първо място със себе си, за да можем да бъдем такива и с другите.
