Биляна Траянова
Пътуваме към Вриндаван. Чисто нова магистрала ще ни отведе до свещения индийски град - мястото, където според хиндуизма е прекарал детството си Бог Кришна.
Градът е на около 11 км от Матура, родното място на Кришна, по пътя от Агра към Делхи. Поклонници от всички краища на света се отправят към Вриндаван. Идват тук със своята надежда, молба или нужда от съмишленици, подкрепа и стимул да продължи напред.
Но цветният свещен Вриндаван си има своята тъмна страна. За нея не се говори много. А тя е историята зад воала на приказката. Вриндаван е наричан „градът на вдовиците“.
Някога овдовелите жени в Индия се хвърляли в огъня на кладата, заедно с тялото на починалия си съпруг. Без значение на каква възраст са и колко осиротели деца оставят след себе си. Така изисквало обществото.
Традицията в Индия продължава да подрежда живота на всички - в момента, в който се роди момиченце - родителите започват да заделят средства, за да набавят така важната за бъдещия брак на дъщеря им зестра. Животът е подчинен на това. Ако зестрата не е достатъчна, момичето няма да намери искания благополучен съпруг, защото родителите на момчета избират снахата не само по хороскоп, но основно по зестрата и. Бремето на тази традиция е много тежко.
И не само заради непосилната в много случаи зестра. Браковете са се уговаряли от родителите векове наред. Така е и днес. Свещеник, астролог и две фамилии се събират, за да подреждат живота на двама души, които трябва да се съобразят с решението и да приемат чуждия избор на партньор.
Обществото е така организирано, че да се опълчиш на решението на родителите си за брак, е немислимо. Животът ти ще бъде превърнат в ад.
Когато младоженката влезе в дома на съпруга си със своята зестра, от нея се изисква да се съобразява с правилата на дома, в който често живеят и родителите. Тя трябва да ражда деца, най-добре момчета, да ги отглежда, да се грижи за домакинството и съпруга си. До съвсем неотдавна ако съпругът се споминел, тя трябвало да изгори с него на смъртната клада. На момичетата било внушавано, че без съпруга си те са безполезни, превръщат се в бреме за семейството, което ги е приело след брака.
Днес тази практика е почти преустановена, но суеверието, че вдовиците носят лош късмет на дома е все така силно. И това е причината вдовиците да бъдат прокуждани надалеч, оставени на произвола на съдбата.
Обикновено жените в Индия са необразовани. Едва в последните години се налага политика на включване на момичета в училищните списъци. Необразованите жени, освен да се грижат за децата и домакинството, нямат други умения. Те не могат да се издържат сами, нямат финансов принос към дома на съпруга си и се превръщат в тежест. Затова трябва да си тръгнат.
Вдовици могат да станат и едва още деца. Омъжени по сделка в тийнеджърска възраст, момичетата могат да овдовеят и на 20, а често и преди да ги навършат. Невръстните им дечица няма да видят повече своята майка, защото родителите на починалия съпруг я прогонват надалеч.
Вдовиците имат малко избори - да се самоубият, както често се случва; да просят милостиня, за да сложат залък в устата си; ако са големи късметлии, някой може да се смили над тях и да ги вземе на работа като прислужници например, но това са по-скоро единични случаи, отколкото практика. Болестите, глада и мъката бавно убиват овдовелите жени.
Никой не може да ни обясни защо точно Вриндаван привлича много от вдовиците. Каква е причината те да се отправят насам от всички краища на Индия?
Дочуваме, че в града има повече от 20 000 вдовици, а в околностите дори повече. Някои са дошли тук като поклонници и с намерението да отдадат остатъка от живота си на Радха-Кришна. Други са избягали далеч от унижението на семейството, което ги е прогонило, за да не дели с тях наследство. Изхвърлени като ненужен багаж, вдовиците имат една много трудна задача - да намерят смисъл, за да продължат да живеят.
Това е едно от лицата на индийското общество, което е добре скрито от света.
Смята се, че в Индия има повече от 40 милиона вдовици. Когато те изгубят съпруга си, престават да бъда „Тя“ и започват да ги наричат „То“. За обществото те вече са „безполови“ създания. На някои места в Индия ги наричат „изялите съпруга си“, на други „проститутки“. Те са честа жертва на изнасилвания.
Овдовяването е състояние на социална смърт, дори във висшите касти.
Макар днес вдовиците да не са насилвани да умрат в ритуала сати – изгарянето им живи заедно с тялото на покойния им съпруг, от тях се очаква да скърбят и оплакват своя съпруг до края на дните си.
Откриваме частен център „Гилд фор сървис“, създаден от индийска лекарка - жена отдадена на каузата да се бори за човешките им права и да помага на овдовелите майчици - д-р Мохини Гири. В този център са приютени около 80 жени на всякаква възраст и от всички краища на Индия. Има жени и от Непал.
Имам безброй въпроси, но в момента, в който вдовиците една по една влизат в салона безмълвни и сядат на килима пред мен, всички думи сякаш изчезват… Очите ни се срещат и говорим чрез тях. Виждам огромната мъка на тези майчици, те нямат към какво да се завърнат. Те нямат нищо и никого. Били са принудени да оставят всичко създадено и съградено някъде далеч от тук.
Точно днес моят син има рожден ден. Аз съм толкова далеч от него. Но знам, че скоро снимките ще приключат и ще се завърна при децата си. Тези майчици знаят, че никога повече няма да зърнат своите синове и дъщери. И буцата засяда в гърлото ми.
Искам да разбера дали знаейки какво ги очаква, ако могат да върнат годините назад, ще се съгласят на уговорения брак, ще потърсят ли път към образование и професия, ще възпитат ли по друг начин децата си…
Мълчанието след въпроса ми е потресаващо!
Научете в новия епизод на "Без багаж", тази неделя, 13 ч., по телевизия Диема.
В официалния канал на "Без багаж" във Vbox7.com можете да гледате всички епизоди на предаването.
Прочетете още от "Без багаж" в Edna.bg:
Древната мантра, която пречиства ума
Древно знание лекува всички хронични заболявания
Много съпруги, но само една истинска любов!
В двора си отглеждам.. скъпоценни камъни
Градът, в който хората мечтаят, въпреки бедността
