Козунакът е душата на Великден. Мекичък, уханен, с много бадеми и стафиди, в комбинация с кисело или пък прясно мляко, козунакът е центърът на празничната трапеза.
И добре че има пекарни, в които работят умели хора и правят прекрасни козунаци.
Все пак, традициите и собствената чест, повеляват всяка edna от нас да се опита да омеси козунак поне веднъж в живота си.
Ако и вие сте решили тазгодишният Великден да е вашият кулинарен дебют, имаме за вас няколко съвета, различни от необходимите съставки.
Запасете се със спокойствие. И купете един козунак за всеки случай.
Да месиш за първи път и да знаеш, че козунакът на цялото семейство лежи на ръцете ти, е напрежение, което не е нужно да си причинявате.
Затова се застраховайте с един готов и запретвайте ръкави.
Помощ от приятел или по-добре – от баба ти
Те може да не могат да пуснат мейл, но могат много по-ценни неща като това да превърнат олио, яйца и захар в кулинарно съкровище.
Не се разсейвайте, а гледайте внимателно докато меси. Опитайте се и вие. Със сигурност ще ви кажат „не, не, не така, дай аз“, но вие се борете за правото си да месите козунак и да сбъркате – защото човек само така може да се научи.
Ако не разполагате с баба, викнете на помощ някой, който вече поне веднъж е месил и го сложете на стола срещу вас, само да ви следи.
Разбира се, направете му кафе.
Не пренебрегвайте инструкции в рецептите, особено моментът със стайната температура на продуктите.
Ако малко след замесването тестото ви изобщо не прилича на тесто, а на влажна, лепкава кал, не бойте се, на прав път сте.
Този момент с отчаянието се появява в разказа на много хора, месили козунак за първи път, затова искаме да ви го спестим.
Месете с чувство, колкото и това в ръцете ви да не прилича изобщо на тесто. Рано или късно ще се получи.
Като цяло, всеки, който веднъж се е престрашил да омеси козунак, казва, че изобщо не е трудно.
Важното е да се престрашиш веднъж...
Още по темата: