Откакто се помним се носят какви ли не легенди за отношенията между снаха и свекърва. Тези слухове вече приемат облика на същински митове, в които съпругата и майката на един мъж са странни същества, които не могат да съжителстват нормално.
Истината винаги е някъде по средата, но е факт, че винаги трябва да отдаваме заслуженото уважение и на съпругите, и на майките, отгледали синовете си.
Попаднахме на това трогателно писмо, което със сигурност ще ви накара да се замислите:
“Моя свекърво,
на първо място искам да ти благодаря. Никога няма да разбереш колко съм ти признателна за това, че си отгледала мъжа на мечтите ми. Това със сигурност не е било никак лесна задача. Не знам как си издържала всички безсънни нощи и как си успяла да го превърнеш в прекрасния човек, който е днес.
Всъщност знам какво ти е коствало, защото и аз се опитвам да отгледам нашите деца по правилния начин. Искам те да станат силни личности като твоя син. И тук отново идва ред да ти благодаря.
Благодаря ти, че ми помагаш с отглеждането на децата ни. Благодаря ти, че правиш и даваш всичко за твоите внуци. Ти ми показа какво е всеотдайност и жертвоготовност. В началото се дразнех, че ги глезиш прекалено много и винаги им даваш шоколад преди вечеря. Сега осъзнавам, че правиш всичко от безгранична любов.
Те са твоите слънца, те ти дават стимул за живот, те са най-голямата ти радост и никога не бих им отнела привилегията да общуват с теб и да те познават.
Няма да те лъжа. Ще имаме тежки моменти, синът ти може да ми бъде ядосан, аз може да бъда ядосана на теб или ти на мен, на нас. Но ти обещавам, че никога няма да бъдем нещастни. Във всички семейства има върхове и спадове, но любовта винаги ще бъде нашата константа.
Обещавам ти, че ще защитавам сърцето на сина си завинаги. Обещавам ти, че внуците ти ще бъдат отгледани с много обич и ще получат всичко, което им е нужно. Обещавам ти, че всяка вечер ще целувам семейството си за лека нощ и ще идваме често на обяд при теб, защото няма по-великолепен готвач от теб и винаги успяваш да събере цялата фамилия край софрата.
Може да не знам всичко на този свят, но мога да ти обещая едно нещо - никога няма да се опитвам да те заместя. Ти си била първата жена, която мъжът ми е обикнал и никога няма да ти отнема това. Винаги ще се старая да запазите връзката помежду си.
Ще ти се обаждам винаги, когато трябва да се справя със сприхавия му характер и винаги, когато не си спомням онази вкусна рецепта за домашния ти сладкиш. Ти си много важна част от нашата история и нашето бъдеще. Без теб моята любов нямаше да съществува.”
Прочетете още:
- Писмото на един баща към неговия син: „Да се ожениш, за да намериш щастието, е най-сигурният път към развода“
- Трогателното писмо на един баща до дъщеря му: „В бъдещия си съпруг търси това...“
- Трогателно писмо от една остаряваща майка до нейната дъщеря
- Писмо до 42-годишното ми Аз, в навечерието на втората ми сватба
- Писмо от една влюбена жена: “Не искам да ме разбираш, искам да ме обичаш”
