Всяка жена обича различно. По свой си начин. И всяка жена иска да бъде с перфектния мъж, защото го е чакала толкова дълго!
Събирала е качествата, които харесва на всички преди него и си прави списък. Чувството за хумор на един, стилът на обличане на друг, докосването на трети. Този списък няма край.
Той никога няма да има, ако просто не се обърнем към всички стари любови назад и не се замислим. Защо не се получи?
Има две причини за това. Едната е, че той така и не се промени. А другата – той се промени прекалено много.
Да, за съжаление е така. Едва 5% от връзките свършват, защото любовта си е отишла. Ама наистина заминала. Останалите 95% са просто несбъднати очаквания или разочороващи резултати.
Колкото и да не ми се иска да го призная, понякога любовта не е достатъчна. Дадох си сметка през годините, че едно от нещата, които движи една връзка, е компромисът.
Не бъркай компромиса със ситуацията с компромис със себе си. Докато едното е въпрос на избор и здрави нерви, за да можеш да видиш чуждата гледна точка. А другото е просто въпрос на принципи, които не бива да се пристъпват.
Това е е нещо, което и двете страни в една връзка трябва да правят. В определени количества и никога едностранно.
Замисли се за мъжа до себе си. Преди толкова време го хареса именно такъв, какъвто беше тогава, нали? С всичките му недостатъци, които отчиташ за такива сега. И с визията му, и с характера му. Та ти се влюби в него именно заради тях, ако можеш да признаеш това пред себе си.
А сега... сега тези неща те дразнят. Не понасяш еднаквите шеги или прическата му. Стилът му на обличане не се е сменил кой знае колко. А нещата от списъка ти сякаш стават все по-малко, докато го гледаш.
Истината е някъде там – по средата. Когато дълго споделяш живота си с един човек, е нормално да очакваш той да има развитие и както се нарича във филмовите среди – за да може филмът да е успешен, същността на героя да претърпи промяна, която да доведе до щастливия край.
Говорим си за...
На мнение съм, че ако двама души не израстват заедно и не научават с течение на времето нови неща, значи нещата няма да доведат до този край.
Много от нас са си казвали : „Обичам го, мисля, че аз ще мога да го променя. Той ще стане по-добър, когато е с мен!“ Истината е, че ако той ви обича, ще се промени към добро.
Именно по тази причина много мъже зарязват хобитата си, защото на няколко пъти сме измрънкали, че нямат време за нас. Или че не харесваме приятелите му. Или че е време да смени всичките ризи и да започне да се облича различно. Или че дългата му коса е вече демоде и е време за нова прическа и брадата му вече ни боде, докато се целуваме и не я харесваме.
Всички тези промени влияят и на характера на мъжете по един или друг начин.
И ако той наистина те обича – тези неща изчезват. И той се превръща в нов човек. Този, които ние сме искали. Този, за който ние сме си мечтали.
В началната еуфория не забелязваме нищо друго освен прекрасните промени, които сме успели да направим в този мъж. Изпитваме малко гордост, сила и ново увлечение към човека.
И после това минава и разбираме, че всъщност ние не мразим неговата дълга коса или гъста брада. Не мразим и ризите му. А след визията му и нещо друго в него се е променило сякаш.
И се опитваме пак да променим. Да върнем. Да сглобим един несъществуващ образ, който сами сме си изградили с годините.
Не сме виновни ние, нито мъжете. Ние живеем в два различни свята. И ако не успеем да ги съчетаем правилно – всичко се разпада.
Има няколко неща, за които се замислих, докато пишех:
Хората не се променят, но жените променят мъжете. Нека го правим в разумни граници, които да са наистина необходими, но не капризни.
Жените променят мъжа, но често пъти след това губят уважение към него. Именно заради това жените обичат мъже с принципи и твърда дума, които биха нарушили само, ако доводите и на двете страни са достатъчно силни. Понякога именно това ни дразни, но ни задържа там.
Смяната на идентичността не е решение на проблема. Ако промениш един мъж до безкрай, той вече не е твоят.
Компромис – това е правилната дума. Един мъж трябва да знае кога да позволи промяната. А една жена – къде е границата между нужното и капризността.
Споделете ни вие какво мислите и коментирайте!
Прочетете още:
- Как да спрете да привличате само глупаци
- Мъжете никога не казват какви жени харесват
- Не ѝ вярвай! Никога и за нищо.
- Любовта постоянно ви се изплъзва?
