Колко от вас са чували тази реплика от близка приятелка? На колко от вас същата „близка“ приятелка е обяснявала, че си „губиш времето“?
Но кога времето е „загубено“ и ако този мъж „не е за теб“, то защо да не е „за мен“? И как някой, бил той близък или не, ще ми казва как и с кого да живея живота си?
Въпроси, въпроси, а отговорите всеки сам открива за себе си.
Може би тук следва да отбележа, че въпросната приятелка е щастливо омъжена /„щастливо“ дотолкова, доколкото всеки сам решава какво го прави щастлив/, има прекрасно дете /отново с уговорката, че всяко дете е „прекрасно“ по своему/ и като цяло винаги е знаела как ще се случи животът й – университет, мъж, брак, дете... а после накъде, бих попитала аз?
Аз обаче съм явно „хаотичната“ приятелка, която изглежда не знае какво иска, следователно коя съм аз, че да задавам такива въпроси? Аз винаги си избирам „грешните“ мъже, макар че според същата приятелка предишният беше „правилен“, но това е може би заради нарастващата с бързи темпове наличност по банковата му сметка.
Все пак, нали всяка жена очаква сигурност, стабилност, финансова обезпеченост....знаете за какво говоря.
Следват обаче нови въпроси – кое е по-важно – да се чувстваш сигурен и финансово обезпечен, но да не си щастлив? Напомням, че всеки може да даде свое определение за „щастие“ и затова съм напълно наясно, че мнозина от вас не споделят моето мнение. Но да се върнем на „грешните“ мъже и „загубеното“ време.
Винаги съм била толерантна към чуждото мнение, избори и разбирания за живота и може би затова ми е трудно да разбера подобни думи. Дори казани от някой, който смята, че така се „грижи“ за мен, че ми помага. Дори тогава никой няма право да казва на друг как да живее живота си.
Грешките всеки трябва да направи сам, а дали едни постъпки или действия могат да се определят като грешка единствено и само времето може да покаже. Хора, които са перфектната връзка в даден момент, могат да се окажат пълен провал в следващия, и обратното.
А относно това какво искам – не е ли това ясно? Онова, което носи в себе си по-голяма отговорност от всички бракове и деца по света, онова, за което всички се борят и говорят, но малцината съзнават истинската му цена, а още по-малко са тези, готови да я платят. Защото свободата не е да избираш на кои обществени стереотипи да бъдеш роб.
Свободата е способността да избираш – да се обвържеш с най-доброто за себе си. И да носиш отговорността за последствията от своя избор.
Аз направих моя. А дали вашият е „правилният“?
Автор: Анонимен
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
