Велина Томова
Ако само за минута се вслушате в разговорите на двойките покрай вас, не може да не ви направи впечатление една обща черта – всички жени мрънкат, а всички мъже успешно имитират, че се вслушват.
От „Как можа да си облечеш тази блуза“ до „Е как можа да избереш тази маса“, жените не спират да изтъкват недостатъците на мъжете си.
Превърнало се е в мода – недоволни жени и мъже, които правят всичко по силите си, за да угодят.
Защо не изкарваш достатъчно пари? Защо работиш толкова много и не ни обръщаш внимание? Как може да го гледаш тоя мач? Стига вече игра на телефона, изхвърли боклука, как можа да купиш това олио от магазина, нали ти казах да не е това…
От сутрин до вечер жените мрънкат, изискват, недоволстват и накрая отказват секс за наказание.
А мъжете ни се стараят. Работят по много, грижат се за децата ни много повече, отколкото са го правили бащите ни, само вижте колко татковци водят сутрин децата си на ясла, опитват са да са романтични и благодарение на гугъл календарите вече не изпускат и годишнини.
А ние как им се отблагодаряваме? С кисела физиономия, вдигната вежда и една досадна въздишка.
Все нещо не ни харесва в тях, все нещо искаме да им променим, да подобрим, да се доближи до идеала ни, създаван в самотни вечери или приятелски излизания на по вино.
Забравяме, че всеки чове е различен, че идеални хора няма и че това да сме заедно е процес на взаимно уважение и обич.
Позволяваме на малките камъчета да се трупат и да обръщат каруцата, сякаш имаме безкраен избор или, по-лошо, сякаш ние самите сме идеални и това оправдава безкрайното ни мрънкане.
Усмихнете се, бе момичета. Погледнете ги тия мъже ако не с любов, то поне с елементарно уважение. Покажете им, че ги зачитате – като личности, като хора, като бащите на децата ви.
Махнете с ръка и оставете зад гърба си глупавите очаквания, че някой друг човек ще може и ще знае как да се напасне по безкрайните изисквания на една вечно недоволна жена.
Дайте си реална сметка за всички онези хубави мигове, които имате заедно, за стабилността, сигурността и спокойствието, за смеха, който само татко може да породи в децата, за компанията, за всеотдайността и готовността да вървите заедно напред.
Дори да не е с правилната риза.
- Мила, кой те излъга, че заслужаваш нещо по-добро?
- Баща ми - моят герой, моята крепост!
- За теб и името си сменям
