Здравейте! Редовно чета статиите на Алексей и съм фен на книгите на Ивинела. В момента и аз съм в ситуация, в която имам нужда да погледна отвъд проблема, защото вече доста месеци не успявам да го разреша отвътре. Почти на 27 години съм. Имам връзка от 8 г. Живеем с приятеля ми заедно и се стигна до класическия момент в една връзка "или напред или край". Накратко, той иска семейство и деца, а аз не съм убедена, че го искам.

Не съм сигурна в чувствата си към него, че все още го обичам, обаче ме е страх да сложа край, поради въпроса, който ме тормози, а той е дали проблемът за развитието на нещата в тази посока съм самата аз.

Бяхме започнали опити за дете, но тези мисли ме връхлитаха с огромна сила и сега сме в един период, в който никой не знае какво става.

Той ме обича и е много стойностен човек - винаги е бил до мен и ме е подкрепял, показвал е по всякакъв начин колко държи на мен.

Заслужава ли си заради тези негови качества да продължа една връзка, в която в момента не се чувствам добре? Ще се радвам, ако можете да ми дадете насоки. Благодаря!

* * *

Здравейте,

Много хубави и в правилната посока въпроси си задавате и им отговаряте чудесно.

Аз, от своя страна, трудно бих казал нещо по-различно от това, което вече съм споделял в отговор на подобни писма. Освен това, темата е изключително дълбоко и нагледно осмислена в книгата "Жената, която търсеше любовта" на Ивинела Самуилова, на която вие сте фен, както казвате.

Бих могъл само отново да повторя, че любовта е може би най–митологизираната тема и при нея, по много подвеждащ начин, е подменено автентичното знание и преживяване на любовта с различни матрични модели. Страх и съблазняване са двете основни оръжия на матрицата, с които ни държи – страх и съблазняване са и двата основни социумни любовни капана.

Съблазнени сме да мислим, че любовта е еуфория с режим на действие 24/7, при който консумацията на чувства, плът и екзотични преживявания е норма. Едновременно с това сме подплашени, че да си сам е проклятие и че непременно трябва да има някой, който да понесе на плещите си собствената ни неувереност, финансова нестабилност, нужда от внимание, отговорност за собственото ни щастие и какви ли не още дефицити. Или пък че на всяка цена трябва да търпим безумни и унизителни поведения, за да не останем без партньор.

Да, връзката безспорно е опора в някои моменти, но не е патерица, с която да куцукаме през живота.

Наскоро в групата "Животът може да е чудо" във "Фейсбук" се дискутираше подобен въпрос и аз ще си позволя да цитирам коментара на Ивето там (Ивинела Самуилова – б.р.), който, мисля, е доста отрезвяващ по отношение на социумното любовно опиянение (или интоксикация, ако предпочитате). Ето какво казва тя:

"През християнството може да видите много ясно каква е разликата между социумно-митологизираната представа за любов и любовта всъщност. В социумен контекст любовта е спасение, нужди, удоволствие... все неща, които да задоволяват нас. В библейския текст единственото, което се казва, е че е добре човек в живота да има другар - нито му се обещава да е щастлив, нито да му е лесно, нито той да ѝ купува цветя или пък тя да му обува пантофите след работа... И след това се казва "другарите" да се обичат и се дава дефиниция на любовта: тя е дълготърпелива, пълна с благост, не се сърди, не дири своето и т.н – този Химн на любовта на апостол Павел го има, знаете, и в третата, и в четвъртата ми книга... Ама не - ние си искаме модела, по който трабва да ни обичат и хич не се замисляме ние обичаме ли и как го правим..."

Когато "ние" е поставено в "аз"-контекст, то става много конфликтно. Вторачването в себе си или в партньора не е здравословно за любовта. Там по-важно е да гледаме в една посока, а не един в друг.

Не знам дали трябва да продължите тази връзка – това ще разберете вие, когато скъсате листа с "любовния баланс", който водите и който всъщност съвсем не се отнася до партньора ви, а до вас самата. Която и техника да използвате от книгите, ще ви помогне да отместите погледа от манипулираната личност, която ви обърква и да направите място на природното аз, което знае отговора.

Иначе, опасявам се, сценарият може да се развие в посока, подобна на този виц:

"Визитация в психиатрична клиника:
- А този човечец се побъркал, след като годеницата му се омъжила за друг.
Минават в следващата стая:
- А този тук е другият, за когото се е омъжила..."

Желая ви всичко най-добро, Алексей